Беглика Фест 2010 – едно от ОНЕЗИ неща
Идват обаче хората от дебалансираните си градове и се опитват да се забавляват и общуват, без да пречат на домакините. Опитват се да подпишат балансиран договор с мравките, глухарите, рибите и дърветата, че няма да цапат техния дом – само тихо ще разглеждат и ще се учат на това как се живее в равновесие. Успехът, разбира се, е променлив. Прекият сблъсък с природата за някои е силно стресиращ, защото целите са “омазани с град”. Ето какво се случва с някои хора “омазани с град” – когато се отъркат в поляната край Беглика и тя вземе, че им отнеме любимата градска обеца от ухото, те изпадат в неудържим емоционален шок. Поради това някой трябва да ги прегърне силно, докато градската абстиненция премине, за да не изпомачкат мравките, докато ровят тревата за загубеното си украшение. И те са прави, както казва един дзен мъдрец. Ама и мравките са прави.
Свинеебски халюцинации
Всичко описано до тук е било в полезрението на все още ясните съзнания на Господин С., Господин В. и Господин Н. Случилото се по-нататък било силно оцветено от емоциите, плод на нагъбените им мозъци. Един от последните им непсилоцибинни спомени бил, че между хижа Планински извори и самия извор Петте чучура попаднали на едно голямо лайно. То било толкова огромно, че всъщност покривало цялото било в радиус няколко километра. Като се вгледали по-внимателно, те установили, че всъщност чудовищното лайно било съставено от милиарди по-малки, обикновени лайна.
Ловджийска рулетка
В началото всичко тръгна гладко. После рулетката се завъртя за втори път и то с пълна сила. Със Станбето отново се озовахме пред две основополагащи позиции – да останеш в камиона или да отпаднеш. На места ЗИЛ-ът се накланяше почти вертикално и всички се приплъзвахме по пейките към борда на каросерията. В тези случаи неволно се прегръщахме и целувахме, докато всеки драпаше да не се изсипе в урвата. Из дупките пейките ни изхвърляха рязко нагоре, а при падането се озовавахме на съвсем друго място в каросерията. И то седнали върху съвсем други предмети. По-рядко – сред меката плът на ококорените песове, които също методично раздаваха целувки с влажните си муцуни.
Родопски етюди
Сутринта решаваме, че да вървим на Изток е най-добрата от всички възможни посоки. На пътя ни е легнало село Дебрен и ние потъваме в гъстата родопска кал. Всеки сам си сключва тихо примирие с нея, защото тя, ако реши, може да се прегрупира и да ни погребе. Приемаме условията – подметките да се удебелят и да ходим като роботи. Но тези движения са ни присъщи. Както и това лековато и елегантно да губим посоката и да се лутаме из редките горички. Но това е, защото нямаме конкретни планове за локацията ни из пространството.
По-скоро пространството има планове за нас.
Ретранслатори на вяра (история от Родопите)
Пътната карта също ограничава, защото задава определени точки в пространството. Да бъдат достигнати е пак някакъв вид схема, която ограничава. Ето какво правим със Сту – загубваме картата на Източни Родопи почти веднага. След това ставаме лични глашатаи на кралете на два клана горски джуджета. Те ни осигуряват гъби, а ние разпространяваме съобщения в гората и вършим обща работа, подходяща за великани.
Но това е история, за която не говорим пред други.
Странджа на колела
20 пъти следното упражнение – гребнем малко с греблaта и хоп – отпред поредната купчина дървa. На повечето от местата, на които отбиваме, бреговете са високи метър, метър и половина. Пада голямо катерене сред корени, драки и растения, които сто на сто се казват „Чакай малко“ на латински. Ако не са отровни, задължително имат шипове.
Всъщност спускането с голяма гумена лодка по река Велека много прилича на превантивна програма срещу ревматизъм. Ревматизмът е болест, която би могла да се повлияе благоприятно от копривата. Растението коприва расте в плътни, широки килими по двата бряга на река Велека. Аз бях с късметлийски панталон, с дълги крачоли, но Зоя, Ненко и Жицата не бяха. Три дена се бориха с отровата на копривата, но оживяха. Сега са имунизирани навеки.
Изкуство на къра
Изкуството на къра си има особености. Една от тях е да се огледаш какво ти предлага къра, като материал за работа.
Другата особеност е, че ако възнамеряваш да останеш повече време на къра гледаш, като един истински робинзонкрузоновец, да подпомогмнеш битието си с полезни вещи за дома. Полезни вещи за дома са онези вещи, които никога не би сложил в раницата си, когато отиваш на къра.
Дзен и изкуството да хванеш къра
Не прави планове. Тръгни бързо и неочаквано. Правилото е да не оставяш карта с мястото на твой приятел. Ще вземе да донесе някой глупав предмет от цивилизацията. Добре е, разбира се, да не си сам. По-късно можеш да се научиш да хващаш къра сам. Когато укрепнеш.
nagrevatel.blog 