Изкуство на къра

Изкуството на къра си има особености. Една от тях е да се огледаш какво ти предлага къра, като материал за работа. Може съвсем случайно да откриеш, че бивакът ти е кацнал върху хълм от глина. Неведоми са пътищата на природата. Един от тях е пътят на дъждовната вода, стичаща се по браздата на възвишението. Тя „изважда“ чистата глина от другите частици земна маса и я утаява в дълбоките следи  в пясъка, оставени от гумите на наскоро преминал джип. Другата особеност е, че ако възнамеряваш да останеш повече време на къра гледаш, като един истински робинзонкрузоновец, да подпомогмнеш битието си с полезни вещи за дома. Полезни вещи за дома са онези вещи, които никога не би сложил в раницата си, когато отиваш на къра. Фруктиерата е полезна вещ. Можеш да сложиш в нея диви ябълки, джанки и къпини.  Освен това привнася уют и чувство за ред в кърския живот. Заровете са още по-полезни. Никой не би сложил зарове в раницата си, но когато в кърската сутрин хвърлиш две шестици, денят ти минава по друг начин. Сухите цветя, в глинената ваза, са просто класика. Свещникът също. Види ли творецът малко глина, веднага си представя как по нея се стича горещ восък. Моливът е сред Топ 100 предметите, които е хубаво да притежава човек, без значение къде се намира. Къра обаче е място с много кюшета. Едва ли някога в човешката история моливник е влизал в туристическа раница, но той също е много полезна вещ за къра. Моливниците събират пространството, в което би могъл да се намира един молив, в една конкретна точка. Въпрос на творчески светоглед и непосредствено обкръжение е, каква да бъде формата му. Формата на Венера идва, когато вече си помъдрял в боравенето с непокорната, дива глина. И когато си поживял на къра повече от десетина дена. Изкуството да хванеш къра е дзен начинание.