Един тежък зимен преход към хижа Тъжа. Когато излезе човек от студения външен свят и влезе в топлия, вътрешен свят на хижата, е най-подходящото време да удари една ракия. Разбира се, има и други подходящи за това времена, но това е сред ТОП 10.
И тогава настъпват творческите пориви.
Цялото това изстъпление на снимките показва само едно нещо – човешката креативност не признава ограничението на материалите. Но подобна креативност сама по себе си няма да накара зрителят да вие от удоволствие. Затова е редно да бъде подкрепена с мислите на някой гуру в тази област. Например Пелевин:
„Вътрешните рейтинги и данните от закритите проучвания сочат, че най-привлекателни за представителите на национално мислещата интелигенция са нощните еротични канали. Максимален ефект обаче би се получил, ако не определен набор програми, а самият телевизор
като такъв приеме в съзнанието на обработваното лице статуса на еротичен дразнител... най-целесъобразно ще е да се формира подсъзнателна асоциативна връзва „телевизор – женски полов орган“. Посочената асоциация трябва да се поражда от самия телевизор независимо от фирмата производител или характера на конкретното предаване, което ще даде възможност да се постигнат оптимални резултати в шизоманипулирането.“
Това е по повод творбата „Порно“. Горе на Тъжа ракиената субстанция наруши няколко ключови невронни връзки в мозъка и позволи създаването на този лек шарж на следващия абзац от разсъжденията на Пелевин:
„Най-евтиният и технически прост начин за постигане на тази цел е разгръщането на широкомащабна (дори прекалена) реклама на женски подлепки и превръзки, които непрекъснато трябва да се поливат с течност със син цвят (включва се асоциативното поле „ син екран, телевизионни вълни и т. н.“), като самите клипове трябва да се направят така, че превръзката да се приближава и да запълва екрана, при което ще поражда търсената асоциация по най-пряк и
непосредствен начин…“
Пелевин допълва още, че постфройдизмът приема, че през информационната епоха се сублимира не толкова сексуалността, колкото онази част от енергията, която се харчи за безсмислено ежедневно гледане на телевизионните програми.
Толкова за порното.
.Пикаещия робот е друга работа. Той яде машинно масло и ходи да цвъка по мазетата на разни планети. Между другото, ако някой се сети да направи такава функционалност у роботите ще осъществи единствената значима прилика с човека. А не с някакъв си там изкуствен интелект.
Професионалният революционер Че, гурото за комунистите, говори по телевизора. След смъртта си той се превръща в универсален с имвол на контракултурата и бунта срещу социалните неправди.
Контракултурата е „култура, предимно от млади хора, със стилове на живот и ценности, противоположни на установената култура“.
Ако бе жив днес може би щеше да води младежко социално предаване. И да отговаря на живо на въпроси от групата си във Facebook. Легенда тогава той не би бил.
Следващата Пиян-О-Тъжа творба не цели да обижда. Просто неведоми са пътищата на творчеството
и електрическите импулси по обърканите невронни връзки. По някой път такива са и връзките на вестникарските редактори, когато смучат молив (или ближат клавиатура) над някое атрактивно заглавие. Но иначе напръднали хора в плувен басейн ми звучи като джакузи. Или като Йелоустонския парк. Или по-прозаичното – като вряща леща.
Между другото пробвайте да мушкате с ръка в пълен чувал с леща. Усещането е уникално. Открих го в ранното си детство, а по-късно го видях в „Невероятната съдба на Амели Пулен“.
Останалите творчески пориви на чаша ракия, са плод на творческо безсилие.
Хай-хо!
nagrevatel.blog 