Движим се със Сту из Рила. Ето какви мисли ни споходиха.
Много често дъвчем концепци за живота, вселената и всичко останало. Раждат се хубави идеи, но после бързо умират. Защото после не можем да си ги спомним. Или не сме чак толкова готини, че да си седнем на задника и да ги реализираме. Ето я схемата – слагаме по един чип в главите си. Идеята с чиповете е стара, но сега предлагам нов прочит. Та тези чипове, ще препредават всички мисли, които могат да се пръкнат в главите ни, бродейки из планината.
Планината е добро място за пръкване на мисли.
Някъде, в големия лош град, ще седят много хора и ще следят какво получават на мониторите си от нашите чипове. Тези хора ще бъдат в хубави, прохладни офиси, ще носят скъпи костюми, ще се грижат за ипотеките си, и ще сменят всяка година телевизионните си приемници с по-големи. Тяхната задача ще бъде да записват мислите ни (и скрите в тях идеи), да ги анализират, да ги изразяват с графики, да ги презентират, и в крайна сметка да направят най-важното – да ги реализират.
Да ги реализират, означава да измислят начин, как да ги продават.
И когато ги продадат ще ни дават малко пари, за да можем да спокойно да си ходим в планината, която е добро място за пръкване на мисли.
Така всички ще са доволни и щастливи.
Наименовам тази чудна схема за по-добър живот Айляк, версия 1.0.
Все ще се развие някога.
nagrevatel.blog 