Ловджийска рулетка

Решението да се върнеш е трудно. Но понякога е жизнеутвърждаващо.

По два пръста напред сме изкарали – замръзнали. Като куки. В тях – димят цигари. Точно под връх Юмрука сме, по зимната пътека към хижа Ехо. Двамата (аз и Станбето) се гледаме един друг. Аз надничам в неговата душа, той – в моята. Преценяваме се имаме ли сили да продължим. Знаете как е – доста път си изминал, малко остава до края. На ръце да ходиш – все ще стигнеш.

„С ум и разум надари ме…” (Из „Вазовата молитва“)

Вятърът – леден. Дрешките – парцали. Билото – в преспи. Дневна светлина – още час. Връх Юмрука – още по-юмручен и на Еверест прилича (демек по ръбовете му се вият снежни дантели и май кислород няма там горе никакъв…)

Вятърът ни пуши цигарите. Десните страни на лицата ни не работят от студа.

„Целта на всяко управленско решение е да минимизира риска…“ (Изходно положение в икономиката)

Не сме минавали по маршрута и не знаем какво ни чака горе на Юмрука. Всичко започва да прилича на руска рулетка с две дупки в барабана. Напред – към върха, и назад – към селото. В коя дупка ще има патрон е въпрос на късмет. И на добро кръвообръщение. По-късно, през август, минах по същата пътека, за да проверя съмненията си. Почти се убедих във вероятността да приключим с табелки с имената си на някой от жалоните. И без това вече имаше една. Стара планина, ако реши, може да затрива хората доста бързо. А горе и параклис има – в памет на група, загинала малко преди да стигне Ехо.

Рулетката се завърта и ето че слизаме омърлушени, смазани от Юмрука. Неподозиращи, че ще се завърти още веднъж, за да ни прати в една друга история.

Попадаме на дузина мъже, овластени да стрелят по горски животни. Направили са кръг около огън от дъски. Канят ни да се размразим. Чуват краткия ни разказ и одобрително кимат с глави, демек „никой не е по-голям от Балкана“.

В сумрака различавам телата на ловджийски кучета. От лявата ми страна има допълнително присъствие. Някаква шуба, преметната през дървото. Съзирам оченца-мъниста и остра муцунка. Една лисица бавно изстива.

Ето как се бе въртяла за нея Рулетката:

„За момент в главата ми се загнезди безумната дилема: дали да извадя фотоапарата от страничния джоб на панталона си, или да сваля късата, 308-калиброва карабина, заредена с тежък твърд куршум „Орикс”. (Из разказа на ловеца Роберт Атанасов.)

Явно барабанът бе спрял въртенето си на „Орикс“-а.

Питам това ли е уловът. Това е.

Завъртаме стъкло с ракия.

Ловците начеват истории за жените си. Адаптирани като за нас двамата.

Ние слушаме и ръкопляскаме. Не заради историите им. Радваме се че пак можем да го правим без да ни болят пръстите.

Накрая дружината предлага да ни закара до селото. Отнякъде блясват фаровете на съветски многофункционален военен камион ЗИЛ. С открита каросерия, в която са наковани пейки. Товарим се хаотично. Валят пушки, ножове, раници. Ловците хващат кучетата на гроздове за каишките, вдигат ги във въздуха и през рамо ги стоварват зад канатите.

Наместваме се и ние – рамо до ловджийско рамо. Двигателят забоботва и дава старт на най-интимното среднощно пътуване по черен, планински, дълбоко изоран път.

В началото всичко тръгва гладко. После Рулетката се завърта отново. Със Станбето пак сме пред два жизнеутвърждаващи избора – да останем в каросерията или да изпаднем от нея. На места ЗИЛ-ът се накланя вертикално и всички се приплъзваме по пейките към канатите. Прегръщаме се и се целуваме, но всъщност драпаме да се закрепим, за да не изхвърчим в урвата. Из дупките пейките ни изхвърлят рязко нагоре и при падането се озоваваме на съвсем друго място в каросерията. И то седнали върху съвсем други предмети. По-рядко – сред меката плът на ококорените песове. Те също методично раздават влажни целувки.

Ето ви поглед отстрани (и леко отгоре): при всяка по-дълбока и нехайно пренебрегната от шофьора дупка, целият пъзел зад него се пренарежда и всички си сменяме ролите – ловджиите стават на туристи с нашите раници около шиите; двамата със Станбето ставаме на ловджии, гушнали пушки като бебенца; кучетата стават на отстреляни лисици, проснати да се оттичат на канатите.

За около час си спрятаме най-грандиозната ловджийска рулетка от туристи, ловци, кучета и огнестрелни оръжия. И в цялото това меле от камуфлирани тела и пръскащи като заря фасове, едно шише-куршум свисти покрай устните ни.

Един съвет: опитът да се отпива ракия в руски камион, движещ се из Стара планина, може да доведе до непредвидимо големи гълтоци.

А лисицата така си и остана на дървото, край тлеещите дъски. Безпричинно умряла.

КРАЙ