Ето какво се случва, когато изпълзиш от влажния чувал – пред теб язовир Голям Беглик изпуска сутрешни пари. Следват десетина-петнайсет крачки на бос крак по мократа трева и щипка миризлив тютюн край мекия бряг. Рибарят е далеч в мъглата, но чуваш ясно как свисти кордата, когато замята въдицата. Мирише на дървесина – наоколо са пръснати дъхави трупи. От фургона на дърварите се вие дим. В далечината – някой реди песен, която се чува на границата на слуха. Ето я:
Първото утро на Беглика Фест 2010.
Лагерът е нагоре по поляната, в зоната за палатки. Под дебелата сянка висят хамаците на Дидо и Сту. След една класическа закуска – хляб, домати и люти чушки – влизаме в зоната на фестивала. Разликата от предишните му две издания се очертава слънцеизбождаща. С други думи – пече слънце. Лъчите му минават през кожите на хората, задействат там някакви жлези, които изпускат някакви секрети и общият ефект от цялата работа е, че повечето са предоволни от настоящото си битие и житие край язовир Голям Беглик. И чакат с нетърпение да започнат да им се случват разни неща.
И те, както винаги, започнаха да им се случват.
Но първо да ви разкажа за хексагоналната оградна мрежа тип „рабица“. Това е така наречената кокошкарска мрежа с профил на пчелна пита – „тънката червена линия“ , която възпира кокошките да нахлуят в градината на съседа. Рабицата може да се закове и с дребни пирончета върху вратичката на зайчарник. Този тип оградна мрежа е навсякъде около нас, но не я виждаме ясно, защото фокусът на зрението ни обикновено е в животното зад нея. И поради това рабицата винаги е нещо мъгливо, нещо, което стои на границата на ясното ни съзнание и поради това винаги пренебрегвано за сметка на рапицата например.
Рапицата е растение, от което се прави гориво за автомобили. И поради това винаги е в границите на ясното ни съзнание, ако искаме да стигнем някъде с автомобил, който се движи с рапица.
Оказва се обаче, че има начин тази ужасна несправедливост спрямо рабицата да бъде оправена. И то по следния начин:
да се превърне в кожа на 12 метров дракон и така да излезе от кокошкарското си съществуване.
Сещате се нали? Пиленце – дракон, кокошцица – динозавър, гардже – кондор. Такива работи… Андерсен.
Има една друга „тънка червена линия“, която е специфична за Беглика Фест. И това е опитът за балансиране. Язовирът си е там, гората си е там, животните и растенията също са си там, а и винаги са си били.
Те са си у дома.
Идват обаче хората от дебалансираните си градове и се опитват да се забавляват и общуват, без да пречат на домакините. Опитват се да подпишат балансиран договор с мравките, глухарите, рибите и дърветата, че няма да цапат техния дом – само тихо ще разглеждат и ще се учат на това как се живее в равновесие. Успехът, разбира се, е променлив. Прекият сблъсък с природата за някои е силно стресиращ, защото целите са „омазани с град“. Ето какво се случва с някои хора „омазани с град“ – когато се отъркат в поляната край Беглика и тя вземе, че им отнеме любимата градска обеца от ухото, те изпадат в неудържим емоционален шок. Поради това някой трябва да ги прегърне силно, докато градската абстиненция премине, за да не изпомачкат мравките, докато ровят тревата за загубеното си украшение. И те са прави, както казва един дзен мъдрец. Ама и мравките са прави. Те пълзят по тази планета от няколко милиона години, много преди хората да излязат на сцената. И ще продължат да пълзят и след като хората (по един особено глупав начин) слязат от нея. В техния многомилионен мравешки летопис времето между нашето появяване и изчезване ще изглежда като една секунда. Ето какво ще пише в този летопис: „За малко се появиха двукраки и много бързо загинаха. Не направиха нищо особено“.
Кой сега е господарят на планетата?
Но да се върна на балансирането. На Беглика Фест то е просмукано навсякъде. Балансиране върху найлонова лента (Slacklines), балансиране на кокили, балансиране на чинийка върху клечка, балансиране на обръчи, балансиране на бухалки, балансиране върху вода, балансиране с огън, балансиране с чорапи пълни с леща, балансиране с въже, балансиране с музика, балансиране с храна (ведическа кухня), балансиране с билки (чайчета), балансиране с тела (циркова акробатика), балансиране с колела и т.н.
„Балансът е основен източник на информация за финансовия мениджър“ (из счетоводен реферат).
И не само. Както изглежда
балансът е основен източник на всичко на Земята.
И още за баланса. Има нещо, което винаги е добре да се направи на Беглика Фест – да се хлътне в гората. Там, между дърветата се събират „духове“ – някои носят диджериду, други кавал, трети китара, четвърти тарамбука. Срещат се, за да побалансират с музика. После се пръскат. Вероятността да ги срещнеш обаче не е много голяма – плашат се от крещящи тълпи. Ако не ги намериш – във фестивалната зона има percussion workshop.
Ето какво може да се чуе на уъркшопа с перкусии:
Пак да се върна на личния ми опит с дракона. Превъплъщението на кокошкарската рабица в искрящо синьо чудовище е бавен, няколкодневен процес. Този уъркшоп, организиран от Пацо (http://www.fireter.com), не е зарибяващ, а по-скоро задраконяващ. След като се задраконих, не ми оставаше нищо друго, освен да дам малкия си принос в неговото съзряване. И така разбрах защо Беглика Фест 2010 е едно от ОНЕЗИ НЕЩА. Но за това – после.
Огъване на рабица. Рязане на рабица. Връзване на рабица с телчица. Покриване на рабица с термофолио (което се разтапя по нея с горещ въздух). Пиене на бира с една и съща чаша (за да се спестят отпадъци). Ядене на кришнарска храна. Ето какво ми причини това – околният свят се замъгли по краищата, все едно нещо не бе на фокус, но пък бе на вкус. Останаха изострени само очертанията на паницата, с която сме приятно насаме. Всичко друго спря да се движи и дори да съществува – само аз седях самотно надвесен над аромата, огребвайки бавно и прецизно храната. Не знам защо така се получи. Може и да съм бил гладен.
Огъване на рабица. Рязане на рабица. Връзване на рабица с телчица… Пиене на бира с щипка тютюн. Срещи с хора. Пристига Бай Кольо, с който традиционно се виждаме на Беглика. Всяка година му заемам по една книга – първо „Кланица 5“ на Вонегът, после „Последна любов в Цариград“ на Милорад Павич. Тази година Бай Кольо закъснява за Беглика Фест, но ненадейно се сблъскваме с него на един завой в гората. Прегръщаме се и той казва: „Имам нещо за теб в раницата, после ще се видим“. Не се видяхме повече. Ето още една причина Беглика Фест да е едно от ОНЕЗИ НЕЩА.
Вечерта от първия ден на Беглика Фест приключи с няколкочасово „насам-натам“. Плаваща сцена – опашка за бира – дъра-бъра – музика – кокорене в тъмното – бира за опашка – музика – мента – плаваща сцена – бъра-дъра – щипка тютюнец. И между другото – нагряване на термофолио със струя горещ въздух. В суматохата обаче попаднах в епицентъра на група хора, които свиреха на стомаси от животни. Пометоха ме. Ето как:
Изтътрузих се до палатката. Лека нощ.
Харе Кришна мантра в Беглишкото утро и
„Лудото пате“ афтър пладне.
Протяжна, безметежна подготовка за състезанието със самоделни плавателни средства из водата. Всеки пипа нещо наведен, лепи, кове, реже, мъкне греди. Други айлячат из поляната. Някои от езерните съдове се оформяха полекичка, други полекичка губеха форма. Общото между тях бе, че разчитаха на материали производни на нефта. В повечето бяха заложени изключително сложни плавателни принципи – като TV кинескопи, които съдържат в себе си абсолютно НИЩО, а както всички знаем нищото е по-леко от водата.
А ние продължавахме да възвисяваме рабицата до една по-висша форма. Едновременно с това се опитвахме да отидем на цирк.
Състезанието „Лудото пате“ започна. Имаше непрестанно-опитващи-да-се-качат на езерните съдове. Имаше неизбежни катастрофи. Пиратски набези. Бедстващи. Потъващи. Неуправляеми. Свръх бързи, които скоро станаха на точки в далечината. Телевизионните кинескопи-поплавъци отразяваха Беглика Фест на живо. Развълнувани кучета облайваха регатата.
Всички спечелиха. Загубиха (и се загубиха завинаги) само тези, които не си бяха предвидили кормилни уредби или най-обикновенни гребла. Тях вятърът плавно ги избута през хоризонта към един по-хубав свят.
Вечерта плаващата сцена придърпа веселбата около себе си. Свирнята плъзна откъм язовира, заля поляната и хората из нея. Не знам какъв е бил емоционалният статус на всеки отделен индивид по това време. Музиката всеки си я опитва като печена тиква и преценява дали да я хвърли на прасетата или да я омаже около устата си и екзалтирано да размаха над себе си обелките. Едно е сигурно – някои я обичат със захар, други с ракия. Шарена работа. Ето малко балканика, както се казва. И малко „Оратница“:
Настъпи времето драконът да се издигне над всички и над всичко.
Питиетата зачестиха, за да успокоят онази опната струна в областта на гърдите. Все пак – предстоеше да се роди 12-метровият гигант, да се раздвижи като смок из шубраци, да светне със светлината на 50 запалки със сини фенерчета, да блъвне огън и да се вреже в тълпата.
Напрежението нараствaше.
Изригна фойерверк, плъзна цветен дим, всички се наведохме да вдигнем рабичния дракон. Той изправи снага, отърси се като мокро куче, няколко от дървените подпори изпукаха и се счупиха. Заместиха ги ръце. Факлите по прешлените бяха запалени (както спортист пали олимпийски огън). И ето че чудовището се плъзна, оживя и започнаха да се случват някои от ОНЕЗИ неща – екзалтирана, разцепваща се тълпа, вибриращи крясъци, гласове на преследващи диджеридута, писъци, танци по тъмната трева, адреналинови пристъпи, призрачна светлина, стотици изопнати лица и пулсиращи ръце.
Лично аз направо се изстрелях в Космоса. Когато се върнах си сипах една ракия.
Вечерта продължи в приятна изнемога. След адреналиновите вълни нямах друг избор, освен да се кротна на тревата и да посъзерцавам танците с огън.
Танцът с огнени ветрила слиса.
Ето още от музиката на хората, които свирят на стомаси от животни:
И още малко снимки:
КРАЙ
Кои според вас са факторите, с които фирмите трябва да се съобразяват в новите икономически реалности и какви предимства биха им дали ERP системите в условия на финансова криза? Казано с една дума – ефективност. Това е най-важният проблем, който решават ERP. Неефективността, която е имало и която е можело да се толерира в едни малко по-некризисни времена, в момента вече не бива да се допуска. Това е единият фактор – когато самата дейност на компанията има по-малки разходи поради ред оптимизации. Другият е, че внедряването на една ERP система директно освобождава финансови средства, например чрез намаляване на складовите наличности и т.н.Третият фактор, който е важен при финансова криза и се осигурява от ERP, е по-доброто планиране. Това е и основната разлика, която ги отличава от интегрираните системи, които обхващат всички процеси в предприятието, но планирането не им е основен елемент. В една ERP система то трябва да присъства във всеки един аспект от дейността на фирмата – планиране на доставките към клиенти, на паричните потоци, на времената за работа на машините, ако е производствено предприятие, на времената за сервизните техници и т.н. Всяка една дейност трябва да има план напред във времето. Не говоря за прогнозиране, което е субективно усещане на мениджмънта за това какво ще се случи, а за планиране, което дава на фирмите по-голяма възможност да си управляват парите.Досегашните условия на конкуренция не бяха ли достатъчен фактор за внедряване на ERP системи от фирмите?В условията на растящ пазар, какъвто е в момента, факторът конкуренция не беше много важен, защото оборотите на фирмите се увеличаваха така или иначе и това даваше възможност на мениджмънта да каже, че не му е необходимо нещо повече и че въвеждането на ERP не е толкова приоритетно. Досега единствено нарастването обема на тяхната дейност ги принуждаваше да мислят за координация на отделите си със специализирани софтуерни решения. Проблемът с растежа на компаниите все още си стои, но в момента на по-преден план излизат другите предимства от внедряването на една ERP система, а не на някакъв базов, отчетен софтуер. И това са възможностите за планиране. Друг е въпросът, че масово мениджмънтът не е подготвен за това планиране – не го очаква, не го иска, смята, че може и без него.Условията на финансова криза ли изведнъж ще ги накарат да планират?Според мен ще се случи неизбежното, защото намалените финансови ресурси и намаляването на ръстовете на фирмите в проценти ще им наложат да помислят за една по-добра ефективност и по-прецизно планиране на паричните потоци и останалите ресурси така, че да няма загуби.Платформите за Business Intelligence биха ли помогнали по някакъв начин на фирмите за прогнозиране на бъдещите им действия в условията на рецесия?Business Intelligence е по-скоро инструмент за анализ, който ще стане по-важен, когато фирмите започнат да извличат информация какво са направили и какви са резултатите им в условията на криза. Сега е по-важно те да наблегнат на правилното оперативно управление, защото в момента пари се плащат по-трудно и оттам ще произтичат и оперативните трудности, т.е. оперативният ресурс трябва да се управлява много по-внимателно и краткосрочното планиране излиза на преден план. Настоящите фирми извършват дейността чрез няколко юридически дружества и е много важно една ERP система да предложи едно общо, централизирано планиране на тяхната дейност, и това е по-съществено в момента, отколкото анализът на историята на дейността им.В момента малките фирми нямат много свободен финансов ресурс за закупуване и внедряване на ERP система, още повече че кризата ще ги накара да орежат или свият част от дейностите си. Как при тези условия мениджмънтът ще се реши на стъпки към внедряване?
Самата ERP система освобождава паричен финансов ресурс. В една производствена фирма 60 на сто от разходите й отиват за активи (например материални запаси, складови наличности и т.н.), което е доста голяма част от финансовия й ресурс. Една добра ERP система може да намали тези материални запаси с 15 до 20 процента, което ще осигури определено количество свободни пари. По време на икономическа нестабилност рискът за банките става по-голям и те го компенсират с нарастване на лихвите си. Нараства и търсенето на парични средства, тъй като фирмите започват да изпитват недостиг. Така наличните средства стават доста “скъп ресурс” и неефективното им управление може да доведе до сериозни ликвидни проблеми за фирмата.След инвестицията в ERP има известен период на възвръщаемост, след който се виждат и ползите от оптимизацията. Рискът за фирмите няма ли да стане много голям, ако този период съвпадне с, образно казано, пиковите моменти от кризата?
Точно поради тази причина ние предлагаме доста дългосрочно разсрочено плащане (до две години), което означава, че ползата от ERP ще дойде заедно с разхода на средства. Първоначалната вноска е много малка в сравнение с общата стойност и при фирми, които са с определен минимален обем, чисто финансовите ползи от ERP системата са по-големи, отколкото разходът за нея.В момента фирми от какъв размер биха усетили най-добре работата с ERP система?И в двете крайности има проблеми. Средните по размер фирми най-добре поемат едно ERP внедряване, а и те най-много имат нужда от такова. Това е моментът, преди да се разраснат в корпорация и той е най-удобен за внедряване на продукт, който ще расте заедно с тях. В големите структури се внедрява бавно и трудно, а малките фирми често не са готови.Панацея ли е ERP за фирмите, решение ли е за техните проблеми или по-скоро само един инструмент?По-скоро е инструмент и хората трябва да са подготвени за правилното му използване. Мениджмънтът и в момента планира върху табла на стените, но когато планирането се формализира с помощта на инструмента ERP и се опише, веднага се вижда, че съществуват още редица елементи, които преди не са били доглеждани. Освен това мениджмънтът трябва да разбира какво точно иска от този инструмент.Можем ли да твърдим, че самият процес на внедряване на инструмента ERP би показал на фирмите къде правят грешки?Задължително го показва. Софтуерът неизбежно формализира и систематизира начините, по които трябва да се работи и при самото внедряване веднага лъсват всички неясноти в комуникацията между отделите.Сещам се за следния проблем – мениджърите се притесняват, че въвеждането на ERP система временно ще им разбърка всичко, което преди внедряването си е работило, макар и не оптимално. Да, ще има нови, по-добри процеси, но дейността на фирмата за определен период от време може така да се разстрои, че да се окаже фатално в условията на криза.
Това притеснение трябва да го има и е свързано с правилното управление на проекта, което рефлектира и върху избора на проектен мениджър от страна на клиента, не само от страна на внедрителя. Той трябва добре да разбира процесите в предприятието и рисковете от определени действия по въвеждането на нови или промяната на съществуващите процеси. Необходима му е и пряка връзка с ръководството, за да може то да взима бързи и адекватни решения в самия процес на внедряването – кога да “оживее” дадена подсистема и т.н., тогава рискът намалява значително. Той зависи и от служителите – доколко те са склонни да приемат новостите. Ако внедряването се приеме само като ИТ проект, резултатите ще бъдат много лоши и привнасянето на ред във фирмата няма да се случи.Успява ли мениджърът точно да формулира какво иска от ERP като функционалности или най-общо иска нещата във фирмата му да работят? Ако става въпрос за отчетна система, мениджърите имат адекватни изисквания, но когато говорим за детайлизирано управление на процесите, не е достатъчно да се каже най-общо, че те трябва да работят, а да се каже как трябва да работят. Подобни решения могат да се взимат коректно единствено от хората вътре в организацията.Кой подход е по-добър – фирмите да си оправят бизнес процесите и после да ги автоматизират с ERP инструмент или самото внедряване на този инструмент ще спомогне за откриването, описването и формализирането на бизнес процесите?
Нищо не пречи да се направи предварителен анализ и реинженеринг на бизнес процесите като една предварителна фаза на внедряването на ERP. Това обикновено са първите стъпки, които се правят заедно с клиента и представляват консултантски услуги. В този предварителен анализ задължително трябва да има консултанти, които са наясно какво ще представлява ERP софтуерът, да са запознати с неговите възможности и тогава може да се направи правилен реинженеринг на процесите.А можем ли да кажем следното – че само поради това, че фирмата ще получи консултантска услуга, за да си подобри бизнес процесите, си струва да започне внедряването на ERP? Това е един добър фактор, тъй като може да се получи комплексна услуга – ERP плюс анализ и оптимизация на бизнес процесите. Да, това е една компонента, обаче тя не е от най-основните (има специализирани фирми, предлагащи подобни услуги), но определено са нужни и двете – съчетаване на анализа на бизнес процесите и внедряване на софтуерен инструмент за тяхното управление.При внедряването на ERP самата фирма трябва да отдели ценни човешки ресурси (най-малко ръководителите на отдели), които да участват в него като експерти в областите си. Ежедневието на фирмите е толкова динамично, че те ще усетят липсата на служителите по работните си места. В практиката има ли такъв фактор при внедряването на една ERP система?Да, този елемент го има и всеки внедрител трябва да се съобразява с него – прекалената интензивност ще доведе до “прегряване” на тези хора, което не е добре. Подобни неща се съобразяват на всяко едно ниво – като възможности и на мениджмънта и на служителите. Внедряването на една нова система обикновено означава, че ще има дублиране на въвеждането на данни, но това трябва да става във възможно най-кратък срок. Но самият факт, че привлечените във внедряването хора, които ще седнат и ще мислят за процесите заедно е добър.
nagrevatel.blog 
3 Comments