Ключ-О-Държател

Първо си малък и нямаш грижа. После ти връчват първия ключ в живота. И така откарваш до гроб – бдейки над личната си връзка с ключове.

Оракулът: Мога да позная какво носиш в джоба си!

Клиентът: А познай де!

Оракулът: Ключове.

Клиентът: Ай стига бе…

Гилдията за ключодържатели знае това и се грижи за твоите ключове – предлага ни и мляко от ключодържатели. Залива ни с всякакви устройства и форми, които имат една-единствена цел – да придържат ключовете ни в компактна връзка и ако може, да опонират на характерите ни.

Едва ли има предмет на Земята, който да не е миниатюризиран в ключодържател. Тарамбуки, коли, айфелови кули, статуи на свободата, обувчици, боксови ръкавички, батмани, насекоми (вградени в смола), флашчици, отварачки, компасчета, часовничета, пеещи, мигащи, вибриращи, приятни на пипане – няма как да бъдат споменати всички.

В даден момент от живота на всеки Земен жител обаче се случва следното – спира да бъде държател на лични и служебни ключове, защото ги загубва.  С все ключодържателя. И тогава разбира следното – благата дума железни врати НЕ МОЖЕ да отвори.

Благи хора обаче могат.

Ето как това се случи в София – на мостчето над Канала по булевард Евлоги Георгиев , което е преди началото на улица Милин Камък, в Лозенец.

Някой ги е загубил, друг ги е намерил – проста формула е това, но в конкретния случай този, който ги е намерил е „избухнал“ подобаващо. Прибрал се е в къщи, изрязал е големи ключове от хартия (за да привлече внимание), върнал се и апликирал мостчето с тях. Написал на друго листче: „Намерих ключове. Телефон за връзка….“ и притихнал, в очакване чудото да се случи. А то чудото се било случило вече – някой някога да е виждал подобна арт инсталация? Да е виждал друг път подобен грандиозен проект, чиято цел е единствено отново да отвори вратите за някой незнаен човечец?

Дете ще да е било… Или възрастен, запазил детето в себе си. Никак не виждам някой, закоравял от злободневната шлака възрастен, да изрязва с изплезен език ключове от хартия, че и да ги лепи по мостовете.

Има нещо, което да не е гнило в София… Дано оцелее.