Автобусът ни оставя на разклона и изчезва в студения дъжд. Тръгваме пеш по мокрия асфалт към плажа на Иракли. Тя държи над себе си 40-годишен синьозелен чадър. С него пази от капките деветнайсетмесечно бебе, което дреме в скута й. Отпред двамата са заметнати със старо одеяло, което непрекъснато се разтваря и свлича.
Приличат на пашкул, от който излиза пеперуда.
Аз се влача на десетина крачки зад тях, а студеният вятър прониква в кожата ми. Но пък имам привилегията и свободните ръце да си свия щипка тютюн в мокра хартийка. Покрай нас една източно-балканска свиня и малките й хрупат клонки от храсталака.
Август е. Последният ден от тридневната лятна буря. Тихо се надяваме над Иракли най-после да изгрее слънце.
Спира ни кола и хлътваме благодарно в топлото купе. Отиваме на море.
nagrevatel.blog 
Друг Свят, далечен и желан ..