Гардеробът на Роршах

Гардеробът на Роршах е един най-обикновен гардероб. Толкова обикновен и безидеен, че чак противен. Не стига това, но по някое време от съществуването си е бил облепен с фолио с мраморен десен. Сега е надвиснал над леглото, глътнал прашните ни дрехи.

Не знам дали се представя добре като гардероб или не. Знам обаче, че най-добре се представя като огледало на душите ни. Когато си легнем на леглото в тихите нощни часове, бедните ни свити душици надникват през уморените очи към гардероба. Там, върху неговата мраморна повърхност изпъстрена с черни жилцици, започват да изникват плодовете на собствените ни душевни терзания. Изморени от деня и неговите еднообразни и повтарящи се минути; тръпнещи под тежестта на някой проблем; изпаднали в апатична безмисловност или чакащи нещо, което е започнало и трябва да свърши… се появяват образите.

Започваме да проектираме мислите си, събирайки фините жилцици във фигури. По някой път оживяват страшни, кошмарни картини, които тутакси забравяме. Друг път нещо радостно и дружелюбно ни лае от повърхността на гардероба. Нерядко търсим мъдростта в малки, спокойни силуети – неискащи нищо и нищо нетърсещи. Всичко това ей така, докато си лежим на леглото с Ели.

Не сме се наговаряли – чак по-късно разбрахме, че всеки сам е открил и започнал да пътешества из мраморния свят на гардероба. Всеки е виждал различни от другия картини, свои си собствени.

Едно е сигурно – образите са безкрайно много. Почти колкото са мислите ни. В един и същ възел от жилки може да бъде разпознат гол плувец, пенис или рибар край реката. Въпрос на душевно състояние.

Ето няколко прости фигурки. Показвам ги с уговорката, че всеки ще ги види най-добре, когато не са очертани с флумастер. Въображението е по-могъщо.

ВЕЩИЦА