В произведенията на изкуството трамваят като че ли по-често се споменава от останалите видове превозни средства. Трамваят по принцип е по-благороден от автобуса. Изкуството използва автобуса, за да разположи в него най-грозните си житейски сцени, изпълнени с низост и болка. Тролейбусът рядко се споменава.
На трамваят напротив – приписва му се известна одушевеност. При него пътниците се возят в малките часове, сгушени на седалките, размишляват върху живота си. Вгледани в огледалните си образи по стъклата. Трамваят си има има свой собствен характер – от мил и добър до зловещ и сатанински. С него винаги са свързани някакви преживявания и размишления.
А и пейзажът, който се вижда през замърсените стъкла, се е сменил през годините. Както и хората.
Ето една стара снимка на трамвай по Княжевската линия:
Ето снимки от трамвай номер пет по същата тази Княжевска линия. Януари, 2012-та. През зимата.
Ех, всемогъщият перфоратор…
На една от снимките седалката прилича на кенеф, дори и „птичите“ омазани следи към нея към това насочват 😉
Това би ти се вързало, мисля:
http://www.book.store.bg/p35722/tramvaiat-klod-simon.html
Могъщия Перфоратор е най-производителната машина за дупки, създадена някога от човека. Вторичен продукт от дупките са конфетите – отдолу има капаче и могат да се извадят и да се поръсят върху главите на пътниците….
А кенефа прилича на влаков кенеф май. Там такива следи има. Ние пътниците сядаме на пластмасовата седалка на индивидуалния си влаков кенеф и пътуваме няколко спирки :)))