Старо село.
Последните стари предмети из мазетата прашасват.
Сеното също пуска прашинки, които танцуват в слънчевите тръби на сенките.
Бичкията си почива, а ножиците за стригане на вълна броят овце в съня си.
Стъргалотото блести чисто, защото калта е суха.
Слънцето дъвче забравената на дувара краставица.
Слънчевото зайче хрупа светлина с ушите си.
Ябълковите дръвчета наливат плод.
Пчелите жужат мед.
Бръснаря идва веднъж в месеца.
nagrevatel.blog 
Oshte edin krasiv reportaj, i malko tujen.!!!
Osobenno kogato si emigrant.
Така ли ти подейства? Тъга ли ти докара? Аз го видях по-скоро като един спокоен и по-мъдър (от нашия, сегашен) свят. От него всички сме емигрирали, затуй му се дивим, ако попаднем в него 😉
Приказка красива!