За деня винаги има първа и последна снимка. При последната, играта с настройките на фотоапарата е изтощена от знания и сметки. И те правят експеримента със светлината контролиран, ограничава го в полето „май-това-исках-да-постигна“.
Май, май, ама нанай… 🙂
При първата за деня снимка нещата се случват другояче.
Вадиш, щракваш. Преди още да се „събудиш“ и да се замислиш как да започнеш играта с настройките. Вечерта, пред компютъра, аха да я изтриеш тая глупава снимка. Но я оставяш и изхвърляш всички останали. Поне тъй сторих аз.
nagrevatel.blog 