Оптимизмът (подобно на цинизма) е слабост. „Слънцето грее, птичките пеят, така че усмихнете се.“ Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е, такова. Ако не си готов да го приемеш…толкова по-зле.“ – Чарлз Буковски
Ами това е – да покараш велосипед в хладния следобед, да седнеш на слънчева пейка в градския парк и да почетеш книга вече си е чист оптимизъм. Защо се поддаваме на тази слабост? А на другата – чистия цинизъм?
Еба ли го и аз.
