Накрая идва времето, когато не можеш без тях. Сутрин, обед, вечер. Сутрин, обед, вечер. Сутрин, обед, вечер. Секундарника на стария часовник трещи в тишината. Отчетливо чуваш собствените си преглъщания, когато отпиваш от чашата с чешмяна вода.
Сутрин, обед, вечер.
Правиш го толкова дълго, че намираш начин да го автоматизираш, да става бързо, да не би да пропуснеш някое. Да не забравиш да ги изпиеш. Подредени. В някаква система. Не можеш без тях.
Само старата кукла напомня за приказното детство.
nagrevatel.blog 