Водя Елин на ледена пързалка при спортната база на Славия. Два пъти седмично. Елин е на седем. Докато той се забавлява, аз го чакам отстрани за около час. Какво мога да правя през този час? Да мръзна. Да си говоря с другите родители. А защо не да се забавлявам и аз? За да можем и двамата да извлечем максималното от ситуацията, си поставих тази фотографска задача. И така – седем поредни тренировки, по 302 снимки на тренировка в RAW формат (толкова събира картата) – общо малко над две хиляди снимки. Добре че затвориха пързалката за ремонт.
Спрях се на тези 25. Това, което исках да си проличи поне малко в този доста дълъг фото разказ – едновременно бягство от стандартните възприятия чрез дебелоочие за грешките и търсене на грешките в дебелокожието на стандартното. И ако това ви звучи клиширано, ето още – сгрешеното не е сгрешено, ако нещо в душата ти м(п)ръдне 😉
nagrevatel.blog 