Случи се така, че имах възможността да изложа няколко снимки на третото издание на Арт Фест Тюленово. Ходили ли сте в Тюленово? Не? Идете, но не правете навалица. Там си има всичко: архаична автобусна спирка, Смесен магазин, паметник „Първи български нефт“ и море, изпънато като стена в края на перспективата на една тънка и дълга уличка. В единия край на тази уличка се кипри малък рибарски залив, в другия – трогателно малко читалище. По скалистото крайбрежие са разхвърляни цистерни, от земята изникват пускателни кранове, от които се разклоняват стари тръби. Но всичко това е така вградено в усещането за Тюленово, че по-скоро го допълва, отколкото го лишава от прелест. Повечето ръждиви индустриални повърхности вече са изписани с графити.
Самият Арт Фест е едно кокетно, сплотено, почти семейно събитие. Протича спокойно, в почти домашен стил. Уютно. Някак си съвсем в реда на нещата бе в изложбата „Опитоменият плаж“ да покажа на публиката изображения от трите години семейна ваканция и правене на глинени пещи на плажа на Крапец (снимки от тазгодишната пещ тук). Благодаря на Мариан Желев, писател и организатор на феста, за поканата. Или по-скоро думата е „тюленкю!“, що се отнася до благодарностите по отношение на феста. Тази дума я измисли Иво Георгиев.
Обща снимка на част от посетителите на Тюленово Арт Фест. Старецът на първи ред е Иван Хаджииванов. Бай Иван 43 години е отговарял за работата на морския фар в Шабла. Живял е в него със семейството си. Разказа ни хубави истории.
nagrevatel.blog 