Майстори и поети

Домакинята бърка с ръка в помията и разтърква с пръсти утайката върху решетката на сифона. Водовъртежът сърдито засмуква люспа от сварен боб, нивото на водата спада и разкрива риф от мръсни чинии. Около минута Домакинята просто стои до ръба на мивката, заслушана в бедрата на водещата на сутрешното толк шоу. Темата е за културата – кино, театър, музеи, изложби, улични артисти. Загорялата тенджера ще я остави за после. След като си тръгне Поетът.

Дъното на металното корито на мивката успява да отрази образа на Домакинята чак към обяд. Косата й никак не стои добре. Има време само да я пристегне в небрежен кок, докато разритва към ъглите мръсни чорапи и парчета от Лего. Поетът звънва на вратата петнайсе минути след уговорения час за посещение. Докато дърпа резетата, Домакинята установява, че в корема й пърха клише от пеперуди. Колко вълнуващо, мисли си тя и отваря вратата.

Той има брада. При това рижа. Слаб. Висок. Раним. Пристъпва несигурно в антрето, оглежда се притеснен. В ръката си държи протрито куфарче. Поставя го леко на холната маса, ключалките щракват, изважда тетрадка, която често е била сгъвана на руло. Домакинята се разполага на безформен фотьойл, свива крака под себе си. Чопли несъзнателно една пъпка на лицето. Поетът несъзнателно си прочиства гърлото, докато разлиства страниците, изправен насред хола. Започва да чете:

„Поетът се прибра късно

със сок от жена по слабините.

Завистливото куче

бе изяло тетрадката му със стихове.

Вмирисан на вино, го изкорми с ножа за хляб,

за да извади парчета от триумфа си.“

 

Чете около 40 минути, след което прибира тетрадката в куфарчето и щраква ключалките. Изглежда така сякаш иска да открадне нещо от хола. Преди да отправи въпросителни очи към Домакинята, ги пуска към двеста различни предмета около себе си. Установява, че тя пък го гледа в областта на ханша и малко зад него. Разфокусирано. Отнесено. Връща се много трудно, постепенно. С нежелание.

По бузите на Домакинята тръгват румени петна, от благодарност й се иска да му се хвърли на врата. Да го прегърне. Успява да се въздържи с усилие. Казва:

– Завладяващи. Разтърсващи. Много ви благодаря.

Изправя се, излиза в антрето и се връща с бабешки портфейл. Изважда 40 лева и ги подава на Поета. Поетът ги взима. Започва да опъва с два пръста кичур от рижата си брада, докато се взира преценяващо в Домакинята.

– Ако нещо не е наред, обадете се пак – казва той. – Но мисля, че няма да има нужда.

Поетът и неговото куфарче си тръгват. Домакинята изстъргва загорелия тиган. Пуска пералня. Подрежда детската стая. Готви. Слуша повторенията по телевизора. Прави бърз кекс. Настъргва зеле. Съпругът й се връща. Съпругът й е майстор на перални и често ходи на домашни повиквания.  Цял живот е в изцапан работен комбинезон, цял живот държи в дясната си ръка оранжев куфар за инструменти. Преди да отвори хладилника оставя парче мръсен маркуч на кухненската маса.

Домакинята силно го мрази, когато прави така.

***

Дамата задушава фас в ъгъла на огромен кристален пепелник, поставен върху изискана холна масичка. Взира се в засъхналите по нея винени струйки. Приличат на кръв от срязани вени. Вените на пияните поети, които в момента хъркат и пърдят на пода до нея. Въздухът в стаята смърди на кисело. На Дамата й се доповръща. Изправя се, залита, продължава към банята. Пъха пръст в дупката на липсващата брава и я отваря. Докато излива съдържанието на стомаха си забелязва, че зарязан фас пак е разтопил седалката на тоалетната. Нещастници.

Наплисква лицето си, отмива част от грима. В огледалото кожата й изглежда жълта. Влиза в спалнята. Парцаливите щори пропускат студена сутрешна светлина, от която петната влажен мухъл по стените изглеждат релефни, вдлъбнати навътре. Като тъмни дупки. Съпругът й спи по диагонал с отворена уста. По рижата му брада има остатъци от храна, до него лежи тетрадката му със стихове. Навита на руло. Връща се обратно в хола при телата на спящите поети. Те винаги са си там. Свикнала е.

Намира дистанционното и прави нещо осъдително – пуска телевизора (и без това всички ще спят дълго след запоя). Зяпа бедрата на водещата на сутрешното толк шоу. Темата е за интериорния дизайн – идеи за обзавеждане с мебели и вграждане на домакински уреди. Дамата гледа с интерес, но е готова да смени канала, ако някой от поетите се размърда. В този момент на вратата се звъни. Дамата тутакси спира телeвизора. Докато дърпа резето, поглежда към часовника. Точно единайсет часа. Най-после, мисли си тя и усеща облекчение. Отваря вратата.

Майсторът за пералнята. В изцапан комбинезон, носи в дясната си ръка оранжев куфар за инструменти. Гладко избръснат, добре сложен, ръкостиска с топла, грапава кожа. Усмихва се. Пристъпва спокойно и решително в антрето. Ориентира се веднага, тръгва директно към кухнята и кляка пред машината. Опипва я опитно с върха на пръстите си, с лекота изважда някакъв електронен панел, оставя го спокойно да си виси. Щрака със заключалките на куфара, чевръсто вади инструментите си. Дамата стои до него и тайно го разглежда. Майсторът казва:

– Повредата е малка, но моделът е стар, почти няма части за него. Ще направя нещо специално и ще тръгне. Повече няма да ви прави проблеми. 40 лева ще ви струва.

Майсторът работи около 40 минути, след което прибира инструментите в куфарчето и щраква ключалките. Перва със замах копчетата, добрата стара машина тръгва да боботи, а по бузите на Дамата тръгват румени петна. От благодарност й се иска да му се хвърли на врата. Да го прегърне. Успява да се въздържи с усилие. Майсторът си тръгва.

– Ако нещо не е наред, обадете се пак – казва той на вратата. – Но мисля, че няма да има нужда. Довиждане.

– Довиждане ли? – казва Дамата, a Майсторът само се усмихва, докато слиза по стълбите.

Дамата се връща в хола. Поетите още спят на пода. Изкривили са красивите си лица в мъчителни маски. Пали цигара и се връща в кухнята. Пуши и гледа пералнята. Съпругът й влиза. Лицето над рижата брада излъчва физическа болка. Преди да отвори хладилника хвърля мърлявата си тетрадка със стихове на кухненската маса.

Дамата силно го мрази, когато прави така.

1 Comment

  1. чета и си мисля „хм, нещо съм скролнал неправилно и пак чета (почти) същото пак“, но ако някои действия се повтарят, то героите не се. Повторими са реакциите на домакинята, но не и в същата посока. Не искам да кажа, че е объркващо четивото, но наистина така се усетих аз! малко като алиса в огледалния свят 🙂 успех със следващата вариация!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s