Философията на едно бягство от час

Пуснах ластика и скобникът (1) тихо изпляка. Уцелих я отзад по голия крак, малко над свивката на коляното. Подскочи като ужилена.

– Оу, беееее!

Хвана се за бедрото и почна бързо да го търка. После видя бримката на чорапогащника. Чак тогава взе да циври и да се озърта. Стискам металното чаталче в дъното на джоба и минавам покрай нея с безразлична физиономия. Зубрачка.

Първият звънец яростно вие, всички се тълпят на вратата. Дебелата Мария крещи: „Аре бе, голяма работа!“ Цайса свисти през счупения си преден зъб: „Моше и голяма да стане, тоя ше ни побърка, аз ви предупрешдавах!“ Предстои ни да разберем дали Бухалът ще тръгне да си отмъщава. Представям си го как влиза в празния кабинет по Философия. Няма клас стани, клас мирно, само една изкормена кифла на поставката за тебешири. Всички избягахме. Веднъж никой да не се цепи. Даже зубрачите.

Това беше миналата седмица. Тогава за първи път в живота си опитах кафе в кръчмата на Тунката. Идва Тунката и ни пита какво ще искаме. Казах: „За мен кафе“, ама с едно напрежение в корема… Абе пораснах на място! „Бира трябваше да си вземем“, вика Пацо и се хили. Пацо е много отворен, виждал съм го да пуши. Кофти тип, но е хубаво да съм до него – никой „копче“ не може да му каже. Тунката ни донесе кафетата.

Между другото, на отсрещната стена в кръчмата на Тунката имаше закачена моя картина. Но тогава още не беше кръчма и не се казваше „При Трифон“. Беше кварталния клуб на Отечествения фронт (2) и подпомагаше културно-масовите дейности. Участвах в изложба акварели. Моят акварел изобразяваше динозаври в подножието на изригващ вулкан. Много голям и пъстър акварел. Ей там беше закачен, дето сега е пожълтелия календар с Гунди.

Но преди да стане клуб на Отечествения фронт тук беше „Капанчето“ – най-мръсната  кръчма в квартала, ако не и в целия мръсен град. Тогава си мислех, че „Капанчето“ беше капан за възрастни. Щракваше петнистата си врата зад гърба на горкия ми татко и не го пускаше да се прибира за вечеря.

Мама често ме пращаше да прибирам татко за вечеря.

Изминавах в летния сумрак разстоянието до „Капанчето“ по пътеката между блоковете. Чувах как някой по терасите пържи салам „Кучешка радост“, виждах как прилепите се стрелкат насам-натам. Високите витрини на „Капанчето“ бяха затулени с плътни завеси, за да не се вижда нищо отвън. Влизах в задимената вътрешност и се взирах в грамадните сенки. „Мама те вика за вечеря“, казвах, когато намерех татко на някоя от масите, отрупани със зелени бирени бутилки. „Ей го синковеца“, казваше тате и ме качваше на коляното си. Или пък казваше „Ооооо, мой човек!

Понякога ми взимаше кебапче върху половин филия хляб.

Когато „Капанчето“ тръгна да става клуб на ОФ-то, изтърбушиха всичко, свалиха завесите и вътре стана светло и чисто. Виждах си акварела с динозаврите през прозрачните витрини, минавайки покрай тях на път за училище. Сега, когато ОФ-то пак стана кръчма, вътре е нещо средно – нито тъмно, нито светло. Но според мен пепелниците от „Капанчето“ са си същите.

Пиех си кафето бавно. Държах чашката за дръжцитата и спазвах определен ъгъл при сгъвката на лакътя. Пацо веднага забеляза колко нелепо изглеждам и ме шибна зад врата (тоя никога не пропускаше да се изгаври!). Разплисках по покривката капки кафе. Праснах го по рамото. После Пацо толкова дълго и силно ме ръга в ребрата, че се наложи да му покажа скобника – бях увил чатала с цветни кабелчета, страшен беше! Никой друг не правеше такива. С двоен ластик. Жесток!

До края на часа на Бухала оставаха още 15 минути. С Пацо тръгнахме да прескачаме оградата на училището. Виждахме как отделни групи от класа се шляят из двора. Някои от тях дъвчеха закуски (винаги имаха пари за закуски!). Ние с Пацо балансирахме с ръце на ръба на оградата и слушахме как червата ни куркат от кафето. В края на оградата училищния двор пропадаше в дълбок три метра трап с малко пясък на дъното и щръкнали арматурни железа. Застанахме на ръба и погледнахме надолу. Пацо каза че не е пъзльо и че ще скочи. Постоя малко на ръба, направи се, че залита напред, но в края на краищата го беше шубе: „Майтапя се, бе!“ Тогава му казах да се разкара, за да скоча аз. Доста време се взирах в дъното на ямата. Чудех се за що-годе читаво оправдание да не скачам, но накрая всички тези „Страхопъзльо!“  и „Шубенце долно!“ ме избутаха от ръба и аз полетях. Тупнах долу здрав и читав. Приземих се твърдо, колената ми се огънаха, задникът ми се удари в пясъка и въздухът излетя през дробовете ми с едно „Хък!“. Когато мъчително си поех дъх обратно, ме обзе такава дива радост, че скочих още три пъти! Не толкова да покажа на Пацо колко лесно се прави, колкото да позлобея за малодушието му. Да го е яд! И той вярно нещо се промени – стихна, миряса. После двамата тръгнахме като двама братя към входа на училището, влачейки чантите си за дръжките…

Усетих как вратът ми се пълни мокър ориз. Онзи мухльо от горния клас този път беше изтърбушил тръбичката на дебела химикалка и сега се готвеше за нов залп. Такова нещо не бях виждал – вторият залп плисна като рояк бели оси, които се заплетоха в косите на поне десетима от тълпящите се пред кабинета по Философия. Нямаше друг начин – избутах всички навътре в помещението и затръшнах врата. Пацо я запъна с крак, докато се опитваше да усмири бясно мърдащата дръжка на бравата. След малко оня се отказа и тръгна да си търси други жертви.

Всички седнахме по чиновете си – някак си прекалено нагласени, изпълнителни. Бухала трябваше да влезе всеки момент. Щяхме да се погледнем за първи път очи в очи, след бягството от часа му. И да си разберем присъдата.

– Клас – стани! Клас – мирно!

Бухалът влетя минута по-рано от звънеца! Видях дебелата Мария да откъсва празен двоен лист хартия. Приготвя се предварително… Подлизурка! Даже учебника си е пъхнала под чина – да преписва, ако се запъне.

– Извадете по един празен двоен лист хартия – каза Бухала. – Ще ви стигне.

Изтръпнах. Не бях пипвал. Ни Платон, ни Аристотел. Докато откъсвах средния лист на тетрадката се помъчих да си спомня нещо за тези двамата. Нямаше начин! Двойка за мен. Ето го, значи, отмъщението на Бухала! Показа си зъбите той, а изглеждаше готин.

– Ще направим контролно. Пишете отгоре заглавие: „Философията на едно бягство от час“. Време – до края на часа. Колкото изкарате – толкова ви пиша за края на годината.

И седна зад бюрото. Отвори някаква книга, размърда дебелите рамки на очилата си и потъна в нея, все едно не съществувахме. Леле, какъв номер! Ами сега? Първоначалната суматоха постепенно стихна. Даже зубрачите започнаха да се споглеждат с ококорени очи. Такава гадост досега никой не не ни беше сервирал. Нямаше спасение дори в учебника!

После си казах – какво пък, сега ще видите вие! Сега всички вие ще видите! Започнах точка със сприхави, въртеливи движения, която прелях в буква…

Не съм сигурен колко време съм писал, надвесен над чина, преди да подуша миризмата на мастило. Остра и леко стипчива. После осъзнах, че го чувам – лепкавия звук на десетки мастилени химикалки, трескаво почукващи по редовете на листите. Звукът не спря, дори когато звънецът за края на часа започна яростно да вие. А когато най-накрая престана, Цайса вдигна ръка и каза:

– Може ли да си откъсна още един лист?

16.11.2017


(1) Скобник (скобарник, скобелник) – малка прашка, изработена от чатал от метална тел и тънък ластик. Изстрелва огънати във формата на буква „V“ телени скоби.
(2) Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България, създадена през 1942 г. След 1948 г. Отечественият фронт е трансформиран в масова обществена организация с хиляди комитети за реализиране на граждански инициативи. Кварталните ОФ клубове най-често са използвани за изборни секции, но така също за провеждането на събрания и срещи.

2 Comments

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s