Често, с повод и без повод, казвам, че през годината билото на Стара планина има много и все различни лица. През пролетта например там горе има 10 милиарда лилави минзухарчета. На всеки 10 хиляди има по едно бяло. Е, не е ли това достатъчен повод да попъшкаш няколко часа нагоре, за да ги видиш? На снимките, съвсем неуспешно, искам да ви покажа едно друго любимо лице на Балкана – есенното. Знам, че сте го виждали, ама да ви го припомня ;).

Там горе, на билото, има и хижи. И те си имат различни лица – някои от тях са неприветливи, други – приветливи. За Хижа Козя стена дори не мога да кажа, че е с приветливо лице, защото добре поднесеното място за отмора и топлата супа са само лилавите минзухарчета на доброто отношение към уморените гости. Таня и Иван, хижарите на Козя стена, преобразяват мястото в рядкост – подобно на онези, белите и редки минзухарчета. Може би защото са млади родители на малкия Йордан, може би защото те самите са млади за установената ни представа за хижари в България, но това, което те правят за Козя стена надхвърля обичайната ни представа за приветливост.

Един от поводите аз и моето семейство да се качим на Козя стена беше фотографската изложба „Приятелството в планината„, организирана от „Младежки клуб по пешеходен и вело туризъм“. Но тази инициатива е само една малка част от случващото се там от 2015-та насам. Абе там все нещо си се случва, а случките неизменно са свързани с потребността ни да разказваме на другите за Живота около нас, докато преминаваме набързо през него – с текст, изображение или звук. Така или иначе всичко приключва с ракия, но да чуеш откъс от творба на автор, прочетена лично от него, да видиш картини на художник, след което заедно с него да нарисувате друга, да поговориш за писане, за фотография, да посвириш и да потанцуваш със скромни артисти, а преди лягане да си избереш книга от богатата библиотека на хижата – това (още веднъж ще си позволя сравнението) са все от онези белите и редките минзухарчета. Въпреки възрастта си, хижата е младо място, с млади хора, които ми дават надеждата, че не всичко е загубено.

Козя стена е нов вид усещане за хижа в Стара планина.