„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети

Така се случва, че този ден господин С. и господин В. правят девет часа преход в Балкана. Сутринта слизат от влака в Клисура и поемат нагоре, по южните склонове към билото, силно притеснени от вероятността за гръмотевични бури. По пътя си те гръмотевици не виждат, но пък виждат всичко останало – и топло есенно слънце, и големи пухкави облаци, и силен вятър, и гъста мъгла, и студен дъжд (най-вече, когато преваляват билото и започват да слизат по северния склон на Стара планина, към хижа Вежен).

Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си. В края на този текст има и снимки.

След шест часа ходене хижа Вежен посреща господин С. и господин В. препълнена с хора, слушащи чалга. Демек, нямаме стаи, да се бяхте обадили, не е вярно, че имаме 140 легла, можем да ви хвърлим два дюшека в коридора, какъв беше номерът на хижа Бенковски, то пък там покрива правят, чао-чао, нови стопани сме ние, тръгвайте бързо, чакат ви на Бенковски.

Ами супер. И без това на господин С. и господин В. им се ходи още.

И те, общо взето, изваждат голям късмет, защото минават през много хубави места, а към края на прехода Балканът ги възнаграждава с гъста, синя мъгла. Това не е обикновена мъгла, а мъгла от история, която може да бъде озаглавена само и единствено Мъглата. Ето за такава мъгла става на въпрос. Местността наоколо е притихнала, чуват се само бодрите бипкания от автофокусните системи на фотоапаратчетата на господин С. и господин В.

Щрак-щрак! Щракат си те весело и не подозират, каква трагична участ се очертава да ги сполети.

Прекрасна е тази хижа Бенковски, трябва да идете там някой път. И там има нови стопани. И нов покрив. Но да преминем към същината на историята. В напредващата нощ господин С. и господин В. изпиват едно шише ракия, изпушват два джойнта, и вече плавно и спокойно продължават на бира отвън, пред хижата, почти невидими в тази гъста, синя Мъгла. И докато си говорят за ролята на изкуството в живота на хората, господин С. и господин В. видждат от дълбините на притихналата хижа да излиза, добре екипирана за преход, група от трима души. С челниците, с непромокаемите якенца, с раниците, с обувчиците, абе с всичко. Силно изненадан, господин В. им задава въпроса „Накъде отивате?“, демек какво става сега тука, какво възнамерявате да правите в тази непрогледна, гъста, синя Мъгла, и така нататък. Докато сочат пред себе си, те му отговарят нещо неразбираемо, все едно на някакъв странен език, да речем румънски, и бодро се разтварят в Мъглата.

Господин С. и господин В. веднага се замислят.

Баси якото. Преход в тази гъста, синя Мъгла, на челници, сред призрачните дървета, с мокри от милиардите микроскопични капчици бузки, ехааааа… Тея добре са го замислили. Бравос. А ние тука се наливаме с бира. Добре ве, ама как ще се оправят тия в тази гъста, синя Мъгла? Аха, сигурно имат GPS навигатор. Ами че минават ли радиовълните от сателитите през тази гъста, синя Мъгла? Май да, няма проблеми. И ние си имаме GPS навигатор. Ехаааа, преход през нощта, в тази гъста, синя Мъгла, на челници, с GPS навигатор, си е направо ПРИ-КАЗ-КА! Не може да се опише. Господин С. вече предлага примерен маршрут, само допиват бирите, малко залитат, но ще се стегнат и тръгват. И тогава се случва онази незначителна случайност, която все пак им запазва животите – от дълбините на хижа Бенковски изскачат още двама души, отново добре екипирани за преход. Господин С. не се сдържа, иска да провери дали нахвърляния от него маршрут съвпада с техния или техния е по-як. И ги пита:

– Накъде отивате?

– Към съседното спално – отговарят му те и се разтварят в гъстата, синя Мъгла.

Господин С. и Господин В. дълго се взират, замислени, в двата призрачни жълти правоъгълника на прозорците на съседната сграда. Невидима в тази гъста, синя Мъгла.

Край.


Има друга една любопитна история с господин С., господин В. и още един – господин Н. Може да видите и нея:

Свинеебски халюцинации

Но по-добре да я прескочите и да разгледате малко пъстри есенни фотоси. За разтуха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s