Котка върху гореща глинена пещ

Непознат телефонен номер.

Ало, господин Кръстев ли е?
Да?
На плажа на Крапец ли сте?
Да.
Инспектор Н. от районното в Шабла се обажда. Чакам ви на входа на къмпинга.

Докато шофирам към срещата с полицаите ми минават какви ли не мисли. Защо ми се случва това? Втори ден на Крапец и органите вече се интересуват от мен. Други години по това време (точно когато сме на Крапец) обикновено ми звънят от НАП за да си искат парите. Свикнах с това. Но полицаите ми идват в повече. Защо, защо?

Ами ето защо – подаден е сигнал на телефон 112 за кражба на пясък от плажа. Имало и снимка на автомобила ми и черните чували до багажника. Ето как работи демокрацията – чрез то́пене. Старшината, който е с инспектора, прилежно и нечетливо сваля показанията ми.

Не са пълни тези чували с пясък, викам аз. С глина са пълни.
Защо с глина?
Пещ за пици строя. Правя пици на децата и който друг дойде.
Каква е тая пещ,
не ми вярва инспекторът. Омеква, когато му показвам снимки и клипове от предни години. Браво, бе, много хубава пещ! Има обаче сигнал на 112, трябва да пишем нещо, казва инспекторът и тръгва да разследва ПТП с участието на сръндак и румънски джип няколко метра по-нататък.

Нелеката задача „да се напише нещо“ остава за старшината. И той вади поомачканата Наредба за обществения ред, за да види под кой член да ме подведе. Следи с пръст абзаците, докато чете. Нищо не му върши работа, а трябва нещо да се напише. Сигнал все пак. На 112. Захваща се да звъни на познатите си из всевъзможни институции, издига случая все по-нагоре. Всеки път описва казуса по следния начин: Абе един ранобуден гражданин изкопал около 80-100 килограма глина и пренесъл 5 кофи пясък да си прави пещ за пици, а друг буден гражданин го снимал и подал сигнал. По кой закон, наредба, член, да го мина? Обаче все не случва на правилната компетенция, прехвърлят го на други, по-компетентни.


А навън – жега. Вече втори час отива в разговори. Разбирам го старшината, добронамерен е, при всяко следващо описание на случая понамалява килограмите и броя на кофите, омаловажава ситуацията. Неистово търси начин да я приключи тая работа. Симпатичен полицай. Неусетно преливаме от тема в тема – за защитените зони, за инициативите на община Шабла и т.н.

Инспекторът се връща от ПТП-то със сръндака и румънския джип. Животинката можела и да се оправи, но можело и кюфтета да има, не е ясно още. Научава, че със старшината до никъде не сме я докарали в тая жега и решително слага край на историята, че наближава обяд.

Подписвам се под нещо като предупреждение да спазвам законите на Република България. Под снетите показания добавям изречение, че съм екологично отговорен и след като си изпека блатовете (тая дума старшината я добави и видимо остана много доволен) ще разруша глинената пещ и ще върна инертните материали там откъдето съм ги взел.

Аре, чао!

Какво друго иначе – море като море. Ама този път с котарак.

И още нещо (ако сте стигнали до тук): прекрасната техника на рисуване върху водна повърхност Ебру, която Цветомир Илиев сподели с нас. В едно чудесно устроеното кътче в гората. Благодаря за възможността да опитаме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s