Най-важната съставка

Може би няколко са съставките за класически преход в планината. Първата е услугата на БДЖ, защото ти позволява да се качваш и слизаш от билото в различни точки – така виждаш повече неща. Втората е да се движиш през пустош, в която шансът да срещнеш друг човек клони към нула. Следващата съставка е да се изложиш на хубави и лоши метеорологични условия – от една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата. Още една съставка – да нощуваш в пуст заслон с изумителна гледка към долината.

Но най-важната съставка е есента. Ето защо:

Маршрутът – от гара Враца до гара Лакатник. Мисля, че Врачанският балкан ни разкри най-доброто от себе си. Брутални гледки.

Идеята за този маршрут дойде от прекрасния блог за приключения и пейзажна фотография https://pavelpronin.com/
Гара Враца – резерват Врачански Карст – водопад Скакля – заслон Марков Камък – местност Старата Мандра – връх Глава – местност Говедарнико – местност Бучивата Поляна – мина Плакалница – връх Ушите – връх Дудил – Кобилини Стени – местност Каленов Дел – местност Коритата – овчарниците в местност Коритата – оброк Св. Троица в местност Равненски Рът – село Осиково (Миланово) – махала Ръжища (Аржища) – Видина Ливада – махала Фарковци – Аржишкио Камик (Лакатнишки Скали) – гара на Гара Лакатник.