Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш. Не, случил се е по друг начин. В друга възможна реалност.
„Иначе с жената и децата пак одихме у Враца...“