Дотолкова сме се маргинализирали с г-н Н и г-н С, че планинските хижи ни се струват претъпкани. И все към заслоните ни тегли. Има ги всякакви – знайни и незнайни. Но има един заслон в Родопите, който ни е най на сърце – Велийца. Много близко е до мечтата за дървена къщичка с широк панорамен прозорец, падащи снежинки, бумтяща печка, тишина. Пътуването с влак е дълго, теснолинейката – все така тясна отвътре. Маршрутът – гара Аврамово, село Аврамови колиби, Дурльова махала, село Бел Камен, Терзиева махала, Бичкова махала, Коренарска махала, заслон Велийца.
Ето колко хубав може да бъде прясно нападалия сняг:




















































Ето как изглежда района на заслон Велийца през късната есен:
1 Comment