Хижа Пробойница вече работи, не знам дали знаете. Рускинята Юлия е там – родена през юли. Съпругът й може да прави хубави дебели мекици, а чаят е с привкус на бор. Те, двамата, се срещнали в Аляска на бригада, сред тамошните планини. Влюбили се един в друг, но и в планините се влюбили. Отново млади хора, които напускат големия град в търсене на мечтите си. Нещата по хижите лека-полека се променят. Ново поколение хижари настъпва. А с тях идва и ново отношение към туристите. Обновената Пробойница предлага чуден комфорт и към момента става първата спирка на Ком-Емине.
Най-вълшебният момент от този вълшебен преход – суграшицата, горе на билото. Малки, бели „стиропорени“ сферички, които падат на гъсто и се натрупват по раниците. Покриват те целия, но не мокрят.
Кучката Елза ни се лепна още в началото на прехода (тръгнахме от Петрохан). Придружи ни през целия път, заедно с плашливия й приятел – Белият Принц. Преведе ни през гъстата мъгла до Пробойница, където моментално получи горещо кюфте. Ужасно се привързахме към нея. Надяваме се да намери своя дом на хижата, при Юлия.
Елза ще се казва, рече тя.
nagrevatel.blog 