През всички тези дълги безоблачни дни на любов между мен и Carolina Reaper непрекъснато кроях планове как ще си направя великолепен лют сос. Много часове рових за рецепти, дълго търсех подходящи съдове за съхраняване. Обмислях си с трепет всички детайли, кроях планове, представях си бъдещето. Някак си исках да споделя тази любов с добри приятели.
Боклуци, реещи се из персоналния ни Космос. Най-вероятно ще останат там цяла вечност.
Направих тази снимка преди 8 години на събора в Копривщица. Внезапно ме обзе нов творчески порив. Сега й предавам нов смисъл. Или просто я доразказвам 🙂
Понякога, когато ходиш на неделен пазар, попадаш на хубаво момиче до теб, което също си избира плодове. А понякога „Тя“ е плодът в ръцете ти.
Дърветата разчувствани
от прилива на вятъра
разстилат
пламнали листа
пътека към луната
Космосът е Вселената. Вселена от семена, които падат към живота като перо на гълъб.
Тиквата има нужда от мозък. Мозъкът има нужда от кафе. Акулата обича мозъци.
nagrevatel.blog 