Краткосрочни хоризонти по Е8 в Родопите или копнеж по следващата сянка

Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.

Living Earth

Заснех тези кадри в Родопите. Край язовирите Голям Беглик и Широка Поляна. За мен беше различно преживяване от това просто да обитавам бивака. Защото имах хъс да се събуждам рано във влажното и студено утро и поглеждам с камерата в димящите гърла на водоемите. Чувствах се добре.

ХроноЛази

В тази история става дума за Времето и Пространството. Точката във Времето е 2010-та, а точката в Пространството – град Копривщица. И по точно – събора за народно творчество Копривщица 2010, който се провежда веднъж на 5 години и събира много гмуркачи във Времето – ХроноЛази. Тъй като ще пиша за изключително сложни неща, ще използвам нагледни материали. Ще бъда и максимално кратък, за да не ви отнемам от обедната почивка.

Благодаря на Българските държавни железници, за любезното съдействие в това пътуване.

И така…