Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш.

От една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата.

Понякога, когато ходиш на неделен пазар, попадаш на хубаво момиче до теб, което също си избира плодове. А понякога „Тя“ е плодът в ръцете ти.

Това, което исках да си проличи поне малко в този доста дълъг фото разказ – едновременно бягство от стандартните възприятия чрез дебелоочие за грешките и търсене на грешките в дебелокожието на стандартното.