Category: фоторазкази

Зима – колкото повече се въздигаш, толкова повече нарисувана

Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.

Най-важната съставка

От една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата.

Любов, сълзи и сополи с Carolina Reaper

През всички тези дълги безоблачни дни на любов между мен и Carolina Reaper непрекъснато кроях планове как ще си направя великолепен лют сос. Много часове рових за рецепти, дълго търсех подходящи съдове за съхраняване. Обмислях си с трепет всички детайли, кроях планове, представях си бъдещето. Някак си исках да споделя тази любов с добри приятели.

Котка върху гореща глинена пещ

Непознат телефонен номер. Ало, господин Кръстев ли е?
Да? На плажа на Крапец ли сте?
Да. Инспектор Н. от районното в Шабла се обажда. Чакам ви на входа на къмпинга.

Прозорецът на заслон Велийца

Много хубав прозорец, който се спуска от тавана до пода. Да, точно върху постелята до този прозорец. Сгушен в топлия чувал, а на вън – едри, бавни снежинки. Какво повече? Заслон Велийца.

Пътуване до Мумджидам и по-нататък или как се пие носталгична лимонада

От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.

„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети

Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.