Спонтанен пърформанс в изоставеното кино „Космос“

Ще започна с няколко думи за неведомите пътища на Съдбата. И как те ме отведоха до една нова за мен дума – УРБЕКС. Ето как стана всичко:

На море сме. В Международен младежки център (ММЦ) Приморско. Вали. Духа. Но не и във Фейсбук – там яко напича откъм Гърция. Изведнъж Съдбата (някои я наричат алгоритъм, но според мен бъркат) избутва напред линк с ето тази статия, публикувана в www. urbex.bg

ТОП 5: НАЙ-ВПЕЧАТЛЯВАЩИТЕ ИЗОСТАВЕНИ ОБЕКТИ ПО ЧЕРНОМОРИЕТО

Айдеее, викам си, точно на ММЦ-то сме, камерата е в ръцете ми, редно е да го издирим този летен театър „Кино Космос“. Каква по-добра възможност да се плъзнем по неведомите пътищ…? И тръгваме. И го намираме. И влизаме. Вижте снимките.

Но да се върнем на УРБЕКСА, проектa Изоставената България и фотографа Христо Узунов, който стои зад тях. Оказа се, че Христо отдавна посещава, снима и пише за мръсните, занемарени и опасни изоставени места в страната (най-често лишени от перспективата на социализма и неговите идеи за градска и монументална архитектура). Неговият онлайн проект www. urbex.bg съдържа определението за понятието “urbex”. Идва от словосъчетанието “urban exploration”, свързвано с интереса към индустриалните и изоставените сгради или съоръжения. Урбексът предоставя възможност на хората, които го практикуват, да посетят непопулярни обекти и да усетят загадъчната им атмосфера.

Разбира се, свързах се със Христо Узунов през Фейсбук. Просто почувствах нуждата да му благодаря за вдъхновението. Пък и за статията, която, както вече споменах, бе избутана пред очите ми от неведомия алгоритъм на Съдбата в най-подходящото време и място.

И още нещо: летен театър „Кино Космос“ не пуска току-така хора във вътрешността си. Избира. Преценява. И решава. Опитахме втори път да проникнем в утробата му, но една мълния като бич се огъна в небето и падна в киното. Избягахме. Помълчахме изплашени. Даже поплакахме. Голям страх. И си казахме – е, изнагляваме вече, веднъж ни пусна киното, стига толкова. Попрекаляваме.

Такива работи. Ще ми се да определя цялата тази работа като спонтанен пърформанс на двама артиста. Моите снимки показват разрухата на комунистическата архитектура. Спонтанните изпълнения на Димитър Димитров са реверанс към славното минало на летен театър „Кино Космос“.