Тази история разказва за едно пътешествие из Странджа планина. В края на текста има видео, озаглавено „Странджа и хората. Симбиоза без булдозери“. То се опитва да пресъздаде духа на това място през погледа на пътуващите през него. Познавам хора, които са правили подобни трипове с колела, пеша или на стоп. Те разказват различни истории, но общото при тях е, че Странджа планина и всички неща в нея винаги оставят траен отпечатък върху тях.

Планината е най-слабо населената област в страната. Доскоро затворена за външния свят, тя все още е запечатана извън „нормалното“ време, а липсата на хора я прави интересна за хората. Някои отиват там с големи, жълти машини – за да останат, като собственици на постройки, в които да посрещат преминаващите пътници и да печелят пари. Други пък само преминават с автомобили, велосипеди или пеша – за да остане Странджа.

Тръгваме петнайсетина души, няколко автомобила с багажници за велосипеди и две надуваеми лодки. Началната точка е село Маточина, крайната – Синеморец.