Хлябът ще свърши. Не мога да не купя хляб. Събота и неделя хляб няма. Стар не остава. Четирима сме с по-големия ми брат. Значи четири хляба. Най-малко. Какво ще ядем? Трябва да спасявам всички. Вината ме блъсва в гърба и усилено започвам да се провирам.

Неизвестните фотографи са в прашасали кутии в най-затънтените чекмеджета на секциите, които пък са в най-тъмните кьошета на стаите. Фотографиите им са пожълтели и накъдрени. Никой никога няма да разбере кои са те, какви хора са били и защо са снимали. Времето е старо, политическия строй – добре познат на по-възрастните (и непонятен за най-младите). Те художествена стойност може би нямат (поне в смисъла, който днес влагаме в „художествена стойност“). Но ненарочно и някак невинно са запечатали ключови моменти от живота на бащи и деди, живели в 45 годишния експеримент, в чието название се съдържа хипарската дума комуна.