Елена и тунелът над реката

Бурно лято. Горещи вечери, алкохол, трева, задимени нощни клубове, музика, сух хляб и плесенясало сладко. Живеехме без да искаме кой знае какво, борехме се с провинциалната скука, търсехме необикновеното навсякъде, ако не го намирахме – създавахме го.

Сладкият сок на нейните устни

Случайността реши той да подхване плодно зърно, което да посее у него жизнена, млада мисъл. Тя го изгори под лъжичката – онова място, за което подозираше, че е безвъзвратно изстинало. Покълна толкова бързо, че за да я спре да не избуи изплю обратно зърното в шепата си – все едно мисълта изплю, за да я изкара от все още плодородната плът на тялото си.

Бети, обичам те!

Използваш незает с реклама билборд. Разпечатваш буквите. Не знам, може би през нощта ги залепваш, оглеждайки се за полицията (носиш си стълба? стол?). Оживен възел на София осъмва с посланието „Бети, обичам те!“ Никой не бърза да го изчегъртва, кой ще се омърси ръцете?