Tag: планина

Зима – колкото повече се въздигаш, толкова повече нарисувана

Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.

Най-важната съставка

От една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата.

Пътуване до Мумджидам и по-нататък или как се пие носталгична лимонада

От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.

„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети

Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.

Mясто за молитва

Ето какво казва Уикипедия:

Старото българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.

Ето как го видях аз:

Ретранслатори на вяра

Тази история е за едно пътешествие в Родопите. Случи се по великденските празници и Гергьовден, когато се струпват многото почивни дни. Зорбас Гъркът казва, че грях си слага на душата мъж, ако не каже на една жена, че е красива. Аз казвам, че грях си слага на душата човек, ако не използва почивните си дни в тази част на годината, за да направи пътешествие в Родопите.

Тогава тревата там е зелена, мека и сочна.

Като заговарям за грехове се сещам за основната случка, която покърти из основи бедната ми душа по време на това пътешествие. Вървим си със Сту по прастарите пътеки, а в далечината малко селце на баир – няколко къщи, скупчени около минарето на джамията. Пада от онзи, родопският дъжд – вали, но не мокри. Ходжата запява, а меките хълмове подхващат древните думи и ги затъркалват по склоновете си. Въздухът се изпълва с вяра, а ние замръзваме заслушани. И двамата чувстваме как машинките ни в областта на гърдите започват да хлопат ето така:

Лъптъп-луптуп, луптуп-лъптъп…