Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.
Етикет: планина
До Мусала и по-нататък (най-подробен пътепис)
Ден първи. Тръгваме от Ястребец (горната станция на лифта от Боровец). Чутовен (зверски) трафик от хора. „…като стрида във маршрутките…“ … Повече
Столът – арт инсталация в Родопите?
Бял стол. Насред стръмен каменист родопски сипей.
Mясто за молитва
Ето какво казва Уикипедия:
Старото българско име на върха е Свети Иван. Според някои сегашното му име произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин.
Ето как го видях аз:
Ретранслатори на вяра
Тази история е за едно пътешествие в Родопите. Случи се по великденските празници и Гергьовден, когато се струпват многото почивни дни. Зорбас Гъркът казва, че грях си слага на душата мъж, ако не каже на една жена, че е красива. Аз казвам, че грях си слага на душата човек, ако не използва почивните си дни в тази част на годината, за да направи пътешествие в Родопите.
Тогава тревата там е зелена, мека и сочна.
Като заговарям за грехове се сещам за основната случка, която покърти из основи бедната ми душа по време на това пътешествие. Вървим си със Сту по прастарите пътеки, а в далечината малко селце на баир – няколко къщи, скупчени около минарето на джамията. Пада от онзи, родопският дъжд – вали, но не мокри. Ходжата запява, а меките хълмове подхващат древните думи и ги затъркалват по склоновете си. Въздухът се изпълва с вяра, а ние замръзваме заслушани. И двамата чувстваме как машинките ни в областта на гърдите започват да хлопат ето така:
Лъптъп-луптуп, луптуп-лъптъп…
