Етикет: пътешествие

Пътуване до Мумджидам и по-нататък или как се пие носталгична лимонада

От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.

Алеее кок! Пътуване до Тарту, Естония.

Трябваше да оженим Бо за Тина. Или да омъжим Тина за Бо. Тя е естонка. Към Естония low cost авиокомпании не летят и е скъпо със самолет. Решихме да ползваме най-евтиния вариант – „автомобил-на газ-четири пасажера“. 5000 километра до там и обратно. През Сърбия, Унгария, Словакия, Полша, Литва и Латвия. Отнема два дена плюс-минус.

Родопски етюди

Пак са се събрали няколко поредни почивни дни и на изхода от София, в посока Перник, се е струпала върволица от автомобили. Вали дъжд. Стопът е малко нелеп – всички се движат с нула километра в час и шофьорите имат време дълго да съзерцават мокрите ни фигури край пътя. Толкова сме близо до тях, че направо им влизаме в личното пространство и се чудим накъде да отместим погледи. Освен това е странно да опъваме палци пред един и същ автомобил в продължение на много минути. Целта ни е Гоце Делчев, а от там – село Гърмен на гости на Ванката. След това – пеш из Родопите.

Странджа на колела

Тази история разказва за едно пътешествие из Странджа планина. В края на текста има видео, озаглавено „Странджа и хората. Симбиоза без булдозери“. То се опитва да пресъздаде духа на това място през погледа на пътуващите през него. Познавам хора, които са правили подобни трипове с колела, пеша или на стоп. Те разказват различни истории, но общото при тях е, че Странджа планина и всички неща в нея винаги оставят траен отпечатък върху тях.

Планината е най-слабо населената област в страната. Доскоро затворена за външния свят, тя все още е запечатана извън „нормалното“ време, а липсата на хора я прави интересна за хората. Някои отиват там с големи, жълти машини – за да останат, като собственици на постройки, в които да посрещат преминаващите пътници и да печелят пари. Други пък само преминават с автомобили, велосипеди или пеша – за да остане Странджа.

Тръгваме петнайсетина души, няколко автомобила с багажници за велосипеди и две надуваеми лодки. Началната точка е село Маточина, крайната – Синеморец.