Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.
Много хубав прозорец, който се спуска от тавана до пода. Да, точно върху постелята до този прозорец. Сгушен в топлия чувал, а на вън – едри, бавни снежинки. Какво повече? Заслон Велийца.
Хора, които шестват по разни пътища се наричат пътешественици. Шествайте хора по пътищата, шествайте!
Пътуващо момиче. Влакът преминава по релси, докато я носи към позната гара. Сънят й преминава през образи, докато я води към познати желания.
Трябваше да оженим Бо за Тина. Или да омъжим Тина за Бо. Тя е естонка. Към Естония low cost авиокомпании не летят и е скъпо със самолет. Решихме да ползваме най-евтиния вариант – „автомобил-на газ-четири пасажера“. 5000 километра до там и обратно. През Сърбия, Унгария, Словакия, Полша, Литва и Латвия. Отнема два дена плюс-минус.
nagrevatel.blog 