Етикет: Родопи

Колко хубав е снегът или отново на заслон Велийца

Има ги всякакви – знайни и незнайни. Но има един заслон в Родопите, който ни е най на сърце – Велийца. Много близко е до мечтата за дървена къщичка с широк панорамен прозорец, падащи снежинки, бумтяща печка, тишина.

Краткосрочни хоризонти по Е8 в Родопите или копнеж по следващата сянка

Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.

Пътуване до Мумджидам и по-нататък или как се пие носталгична лимонада

От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.

Пътуване до мегалитния комплекс Харман кая

Харман кая (виж в Wikipedia) по време на утринния родопски снежец. Просто при-каз-ка! 🙂     

Living Earth

Заснех тези кадри в Родопите. Край язовирите Голям Беглик и Широка Поляна. За мен беше различно преживяване от това просто да обитавам бивака. Защото имах хъс да се събуждам рано във влажното и студено утро и поглеждам с камерата в димящите гърла на водоемите. Чувствах се добре.

Беглика Фест 2010 – едно от ОНЕЗИ неща

Напрежението нараствaше.

Изригна фойерверк, плъзна цветен дим, всички се наведохме да вдигнем рабичния дракон. Той изправи снага, отърси се като мокро куче, няколко от дървените подпори изпукаха и се счупиха. Заместиха ги ръце. Факлите по прешлените бяха запалени (както спортист пали олимпийски огън). И ето че чудовището се плъзна, оживя и започнаха да се случват някои от ОНЕЗИ неща – екзалтирана, разцепваща се тълпа, вибриращи крясъци, гласове на преследващи диджеридута, писъци, танци по тъмната трева, адреналинови пристъпи, призрачна светлина, стотици изопнати лица и пулсиращи ръце.

Родопски етюди

Пак са се събрали няколко поредни почивни дни и на изхода от София, в посока Перник, се е струпала върволица от автомобили. Вали дъжд. Стопът е малко нелеп – всички се движат с нула километра в час и шофьорите имат време дълго да съзерцават мокрите ни фигури край пътя. Толкова сме близо до тях, че направо им влизаме в личното пространство и се чудим накъде да отместим погледи. Освен това е странно да опъваме палци пред един и същ автомобил в продължение на много минути. Целта ни е Гоце Делчев, а от там – село Гърмен на гости на Ванката. След това – пеш из Родопите.

Ретранслатори на вяра

Тази история е за едно пътешествие в Родопите. Случи се по великденските празници и Гергьовден, когато се струпват многото почивни дни. Зорбас Гъркът казва, че грях си слага на душата мъж, ако не каже на една жена, че е красива. Аз казвам, че грях си слага на душата човек, ако не използва почивните си дни в тази част на годината, за да направи пътешествие в Родопите.

Тогава тревата там е зелена, мека и сочна.

Като заговарям за грехове се сещам за основната случка, която покърти из основи бедната ми душа по време на това пътешествие. Вървим си със Сту по прастарите пътеки, а в далечината малко селце на баир – няколко къщи, скупчени около минарето на джамията. Пада от онзи, родопският дъжд – вали, но не мокри. Ходжата запява, а меките хълмове подхващат древните думи и ги затъркалват по склоновете си. Въздухът се изпълва с вяра, а ние замръзваме заслушани. И двамата чувстваме как машинките ни в областта на гърдите започват да хлопат ето така:

Лъптъп-луптуп, луптуп-лъптъп…