Човек трудно може да спре мисли, които са плъзнали по меката плът на ужаса.

Опира длани о полупрозрачната ципа, опитва се да я избута. Рита с всички сили. Къде е процепът? Трябва да излезе. Трябва да диша. Трябва най-накрая да си поеме въздух…

Да, казвам си, ще бъде историята с рибата. Грамадната, глупава риба в мътната плитчина. Легендарна, като най-голямото рибешко око, което можеш да покажеш с вързани китки.

На планетата Земя съществува Антарктическата гъба, която живее 1500 години. Очевидно тя не се интересува от еволюцията на собствените си идеи, а по-скоро от това как постепенно да расте въпреки сковаващия студ на Антарктическия океан. И това й отнема цялото време.
Представяте ли си?