Ето – някой се моли за Шешкинград. Фигурата й трудно се забелязва, но е там, до оградата.
Tag: Стара планина
„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети
Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.
Козя стена – нов вид усещане за хижа в Стара планина
На Козя стена все нещо си се случва, а случките неизменно са свързани с потребността ни да разказваме на другите за Живота около нас, докато преминаваме набързо през него – с текст, изображение или звук.
Шешкинград – начин на живеене, който ще ви изненада и разтърси
Има едно забравено и от Бога място – Шешкинград. Намира се в Стара планина, на височина 1200 метра. Миньорска язва … Още
10 години „Свинеебски халюцинации“
Навършиха се 10 години от историята „Свинеебски халюцинации“. В нея, разбира се, съвсем бегло се споменава за свинеебството – специфичен … Още
Хижа Мазалат, хижа Тъжа
Вечер на изкуствата на хижа Козя стена
Планирането понякога изсушава събитията като чироз. Опаковката им се запазва, но духът вътре – не. Свежото в цялата работа, както … Още
Луната спи
Пълнолуние над билото на Стара планина.
Козя стена. Ехо!
Пътешествие в дъжд. Беклемето – хижа Козя стена – хижа Ехо. Едно от най-трудните неща на този свят:
Трима туристи едновременно да се опитват да сменят мокрите си дрехи със сухи.
В купето на малка кола.
Детайли от Иракли
Автобусът ни оставя на разклона и изчезва в студения дъжд. Тръгваме пеш по мокрия асфалт към плажа на Иракли. Тя държи над себе си 40-годишен синьозелен чадър. С него пази от капките деветнайсетмесечно бебе, което дреме в скута й. Отпред двамата са заметнати със старо одеяло, което непрекъснато се разтваря и свлича.
Приличат на пашкул, от който излиза пеперуда.
Свинеебски халюцинации
В тази история участват Господин С., Господин В., Господин Н. и едно вързопче халюциногенни гъби. Предната година Господин В. ги бил набрал от склоновете над хижа Паскал в Стара планина. Идеята била тримата герои да се качат отново на родното място на магическите псилоцибинки и там , на билото, до извора Петте чучура, да ги изядат. Все пак яденето на гъби е по-скоро ритуал свързан с природата и взаимовръзките, които хората имат с Вселената, а не с консумиране на бира и кебапчета.
Ловджийска рулетка
Решението да се върнеш е трудно. Но по някой път е жизнеутвърждаващо.
По два пръста напред бяхме изкарали – замръзнали като куки. В тях – димяха цигари. Запалихме ги точно под връх Юмрука по зимната пътека към хижа Ехо. Двамата (аз и Станбето) трябваше да се вгледаме вътре в себе си и да преценим имаме ли сили да продължим напред, или да се върнем. Знаете как е – остава ти някъде час до топлата печка. На ръце да го ходиш и метеорити да падат отгоре ти, обрасли с враждебни извънземни – все ще стигнеш.
„С ум и разум надари ме…” (Из Вазовата молитва)
Вятърът – леден. Дрешките – парцалки. Билото – в преспи. Дневна светлина – още час, час и нещо. Връх Юмрука – още по-юмручен и на Еверест прилича (демек по ръбовете му се вият снежни дантели и май кислород няма там горе никакъв…)
