Пердашим към изоставената хижа Планински извори. Не искаме да пердашим натам, но точно натам пердашим. И то със страх в сърцата. Има нещо в тази хижа, което ни кара да сме предпазливи. Нещо непонятно, първично, по-страшно от стихията в небето. И всички тайно се молим То да не е вътре.
В тази история има удивително широки пространства. Има и умопомрачително тесни пространства. Преминаването от едното в другото е физически болезнено. А чувството е както при щракването на капан.
Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.
Ето – някой се моли за Шешкинград. Фигурата й трудно се забелязва, но е там, до оградата.
Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.
На Козя стена все нещо си се случва, а случките неизменно са свързани с потребността ни да разказваме на другите за Живота около нас, докато преминаваме набързо през него – с текст, изображение или звук.
Има едно забравено и от Бога място – Шешкинград. Намира се в Стара планина, на височина 1200 метра. Миньорска язва … Още
Навършиха се 10 години от историята „Свинеебски халюцинации“. В нея, разбира се, съвсем бегло се споменава за свинеебството – специфичен … Още
Планирането понякога изсушава събитията като чироз. Опаковката им се запазва, но духът вътре – не. Свежото в цялата работа, както … Още
Пълнолуние над билото на Стара планина.
nagrevatel.blog 