Ето какво се случва в това време от другата страна – телефона се намира почти веднага след като го губя. Човекът не вдига на моите позвънявания. Сменя си мелодийката, че тая не го кефи. Сменя си темата на десктопчето, че и тя не го кефи. И започва безплатни, сладки приказки с Али Баба и 40-те разбойници. С всеки поотделно.

Пък аз, нека си вярвам, че в салама няма генно модифицирана соя.

Съквартиранта на напипалия-далаварата-български-гражданин обаче не е нашенец. Иранец е. Вижда го, че говори по чужд телефон, разбира каква е историята и му прави забележка, че не постъпва добре, че може би някой има голяма нужда от този апарат и че всъщност не е никак честна тая работа, дето я върши. В защитата си българинът му вкарва най-твърдия, непоклатим и неоспорим довод: