Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.
Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.
Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш.
Боклуци, реещи се из персоналния ни Космос. Най-вероятно ще останат там цяла вечност.
Непознат телефонен номер. Ало, господин Кръстев ли е?
Да? На плажа на Крапец ли сте?
Да. Инспектор Н. от районното в Шабла се обажда. Чакам ви на входа на къмпинга.
От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.
Която хаотично се е самоорганизрала от разпадащата се, умираща материя, чиито първоначално предназначение и полезност отдавна са забравени. И опитът на тази материя за втори живот.
Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.
Градската баня в квартал Овча Купел, София.
nagrevatel.blog 