Краткосрочни хоризонти по Е8 в Родопите или копнеж по следващата сянка

Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.

Зима – колкото повече се въздигаш, толкова повече нарисувана

Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.

Котка върху гореща глинена пещ

Непознат телефонен номер. Ало, господин Кръстев ли е?
Да? На плажа на Крапец ли сте?
Да. Инспектор Н. от районното в Шабла се обажда. Чакам ви на входа на къмпинга.

Пътуване до Мумджидам и по-нататък или как се пие носталгична лимонада

От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.

Биомеханичната твар от корицата на албума на Backpullver – PUNKT

Която хаотично се е самоорганизрала от разпадащата се, умираща материя, чиито първоначално предназначение и полезност отдавна са забравени. И опитът на тази материя за втори живот.

„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети

Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.