Елза, която остана на хижа Пробойница

Най-вълшебният момент от този вълшебен преход – суграшицата, горе на билото. Малки, бели „стиропорени“ сферички, които падат на гъсто и се натрупват по раниците.

Свинеебски халюцинации – краят на историята

Пердашим към изоставената хижа Планински извори. Не искаме да пердашим натам, но точно натам пердашим. И то със страх в сърцата. Има нещо в тази хижа, което ни кара да сме предпазливи. Нещо непонятно, първично, по-страшно от стихията в небето. И всички тайно се молим То да не е вътре.

Краткосрочни хоризонти по Е8 в Родопите или копнеж по следващата сянка

Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.

Зима – колкото повече се въздигаш, толкова повече нарисувана

Хижа Чумерна – любима. Пътуването с влак до гр. Твърдица – философските факултети ряпа да ядат. Шест диви прасета я хрупат тая „ряпа“ в смущаваща близост. Грух-грух – мърдат заскрежени ушички.

„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети

Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.

Козя стена – нов вид усещане за хижа в Стара планина

На Козя стена все нещо си се случва, а случките неизменно са свързани с потребността ни да разказваме на другите за Живота около нас, докато преминаваме набързо през него – с текст, изображение или звук.