Един от онези домашни проекти, които изглеждат незначителни, но иначе са много удовлетворяващи. От една страна, защото полагаш дългосрочна грижа – ден след ден, с чаша кафе на терасата, наблюдаваш как малкото растение набира сила от жарещото слънце. Малките фини пъпчици се разпукват в нежни в цветове, от които набъбват уродливи плодове. Carolina Reaper доскоро държеше първенството за най-лютата чушка на света, преди нейният създател, фермера от Мичиган Ед Кюри (Ed Currie), да създаде следващия си зловещ хибрид – Papper X. Винаги можете да се информирате в интернет за какви чудовищни стойности на лютивост става на въпрос.
Разбира се, усещането за „жега“ в устата е субективно. Трудно мога да опиша възприятията си, след като сложих в устата си едно малко парченце от Carolina Reaper. Сълзи. Сополи. Освен това изглежда диафрагмата ми се разсърди от тази инвазия и започнах безконтролно хълцане. Жегата продължи сравнително дълго, при мен най-силно пострада езикът, не устните. Такива работи.
Но аз друго исках да ви разкажа – през всички тези дълги безоблачни дни на любов между мен и Carolina Reaper непрекъснато кроях планове как ще си направя великолепен лют сос. Много часове рових за рецепти, дълго търсех подходящи съдове за съхраняване. Обмислях си с трепет всички детайли, кроях планове, представях си бъдещето. Някак си исках да споделя тази любов с добри приятели.
Приготвянето на сос от Carolina Reaper изисква специални предпазни средства – ръкавици, очила и маска (за да не вдишаш изпаренията). Докоснеш ли се по голата кожа – веднага се зачервява. И така – в първия ден на есента се затворих в кухнята. Ето го резултатът. Ароматен и вкусен. С перфектна консистенция и цвят. В малки, удобни шишенца, опаковани в кутии. За да си проличи цялата тая любов.
Само за етикетите ме домързя.
nagrevatel.blog 
Само за етикетите те домързя, но казвай! Щях найш каква обложка да скроя!! Толкова музикални домашни албуми съм облякъл ТА тези ли чудесни чушки няма!!