В това видео има самоорганизирал се от скрапа биоробот, който се опитва да съществува в един странен пост апокалиптичен свят.
В това видео има самоорганизирал се от скрапа биоробот, който се опитва да съществува в един странен пост апокалиптичен свят.
Която хаотично се е самоорганизрала от разпадащата се, умираща материя, чиито първоначално предназначение и полезност отдавна са забравени. И опитът на тази материя за втори живот.
Направих тази снимка преди 8 години на събора в Копривщица. Внезапно ме обзе нов творчески порив. Сега й предавам нов смисъл. Или просто я доразказвам 🙂
Понякога, когато ходиш на неделен пазар, попадаш на хубаво момиче до теб, което също си избира плодове. А понякога „Тя“ е плодът в ръцете ти.
Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.
На Козя стена все нещо си се случва, а случките неизменно са свързани с потребността ни да разказваме на другите за Живота около нас, докато преминаваме набързо през него – с текст, изображение или звук.
Дърветата разчувствани
от прилива на вятъра
разстилат
пламнали листа
пътека към луната
Космосът е Вселената. Вселена от семена, които падат към живота като перо на гълъб.
Нововъведението при тазгодишното издание на пещта бяха содените питки на Ели. Дъхави. Хрупкави. В комбинация с люто кьопоолу, гуакамоле и майонеза от чесън.
Ден първи. Тръгваме от Ястребец (горната станция на лифта от Боровец). Чутовен (зверски) трафик от хора. „…като стрида във маршрутките…“…
