Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш.
Сякаш все не ти е достатъчно. Насочваш апарата, за да разцепиш този дълъг миг на къси фрагменти и така да прибереш повече от него. И после да го отречеш.
От една страна слънце и видимост, от друга – дъжд, мъгла и леден вятър, от който едната половина на лицето ти се схваща, а сополът ти прелита 20 метра преди да се скрие в тревата.
През всички тези дълги безоблачни дни на любов между мен и Carolina Reaper непрекъснато кроях планове как ще си направя великолепен лют сос. Много часове рових за рецепти, дълго търсех подходящи съдове за съхраняване. Обмислях си с трепет всички детайли, кроях планове, представях си бъдещето. Някак си исках да споделя тази любов с добри приятели.
Боклуци, реещи се из персоналния ни Космос. Най-вероятно ще останат там цяла вечност.
Непознат телефонен номер. Ало, господин Кръстев ли е?
Да? На плажа на Крапец ли сте?
Да. Инспектор Н. от районното в Шабла се обажда. Чакам ви на входа на къмпинга.
Много хубав прозорец, който се спуска от тавана до пода. Да, точно върху постелята до този прозорец. Сгушен в топлия чувал, а на вън – едри, бавни снежинки. Какво повече? Заслон Велийца.
Сочни, тумбести листни въшки. Тръпнат блажено от докосванията на пастирите.
Ето – някой се моли за Шешкинград. Фигурата й трудно се забелязва, но е там, до оградата.
Хрупкав хляб – ето какво извадихме от утробата на глинената пещ тази година. Душица – коричката му пукаше като сухите клечки в огъня.
Постапокалиптичен свят с изоставени и аварирали технологии. Закърпени, сглобени от несъответстващи части, но все още работещи.
От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.
nagrevatel.blog 