Ужасът от мисълта, че зета-кърлежът ще се храни със соковете на тялото ми поне пет години, без да мога да го махна оперативно, защото това би ме убило, ме накара да затворя очи и няколко часа да дишам шумно. Щеше да стане голям и тежък почти колкото мен и щеше да се наложи да придвижваме заедно телата си с нещо като голяма хотелска количка за куфари. Започнах неконтролируемо да хлипам.

Отправих се към северозападното село Шишенци. Шишенци е известно с легендата за срещи със самодиви, утъпкани кръгове в тревата, гласове на мъже, жени и деца от потънала в земята сватба, полтъргайсти в къщите и всякакви други паранормални явления. Легендата е толкова жива, че Шишенци и днес е посещавано от хора, въоръжени с дронове, термокамери и микрофони. Покрай фотографската ми задача и аз успях да снимам на видео една самодива.

Стаите и таванът на старата къща са затрупани плътно и до горе с телевизори, радиоапарати и всевъзможни други предмети с неясно предназначение. Невъобразим пъзел от един отминал човешки живот. Пъзел, който ще бъде разглобен и събран в контейнер за строителни отпадъци. Участвах в тази игра с намерението за повече кадри, с които да разкажа история. Този си остана единствения, който направих.

Работи върху светлосенките по вената, която минава по дължината на пениса. После довършва по-малките разклонения, както се рисуват клони на дърво. Не е сигурен дали трябва да изглеждат точно така и дали не са повече, отколкото е нормално. Рисува няколко минути, преди да влезе следващият клиент.

Прашката вече е в ръцете на г-н К, виждам го как дебне за сгоден момент. Битката с дрона започва. Ластиците изплякват и камъните излитат да поразят целта. Следват избягващи маневри и ние разбираме, че ни липсва огнева мощ и висока точност. Г-н Н. започва да сглобява частите на кавала. Не е ясно дали иска да изнесе концерт пред камерата в небето или да създаде адско оръжие срещу дронове. На дрона също не му е ясно какво възнамерява да прави г-н Н. и за всеки случай се оттегля. Адреналинът от битката затихва.

Мъжът е седнал откъм прозореца. На празната седалка до него пулсира екран на телефон, на който е изписано „Моята любов“. Никой от пътниците не се наема да събуди мъжа, за да заеме празната седалка до него. Може би очакват, че ще е много сърдит. Може би все пак всички разбират, че седалката вече е заета от „Моята любов“.

Помня соления вкус на минерали и цветове на полускъпоценни камъни, силния аромат на йод върху предметни стъкълца на детски микроскоп, гладката повърхност на стъклени топчета, острите ръбове на въоръжени роботи, мастиления дъх на комикси и изкорубените механизми на стари часовници. 

Изведнъж нещо вече не е както преди малко. Пристъпва по-близо до прозореца и разбира защо. Отвън слънцето не се вижда никъде, но светлината му обагря околността в меки, сини нюанси. Снежинките са станали дебели и падат бавно надолу. Някои от тях дори се задържат за кратки мигове на едно място и се завъртат около оста си. Поне на него така му се струва. Брезата и камъните под нея вече са побелели. Мисли си, че пейзажът отвън се е свил до размерите на уютна стая. 

Заварваме Орлето Тачев седнал с компания на по ракийка. Посреща ме на вратата и подава грапавата си десница за здрависване. Седнали си още на обяд, опекли са си мезета и бухат дърва в печката – заслон Велиийца е загрят, снежното одеало на покрива е започнало да се свлича от топлината. Заслон Велийца. Започвам фотогалерията със сърце.

Плажът е притихнал в носталгия – ако срещна човек, го намирам за близък. За съмишленик. Медузите си плуват спокойно нанякъде. Последният ден на 2025-та в соц-базата на бившия Международен младежки център (ММЦ) в Приморско.

На битака в Твърдица ни се лепва мъж със златиста електрическа самобръсначка в ръката. Пуска я да бръмчи. За 50 лева това бижу може да бъде наше. Дръж за малко, казва мъжът и тика самобръсначката в ръцете на г-н С. Той се дърпа назад, защото подозира, че вземе ли я, ще бъде негова със сигурност. Напускаме битака, но мъжът ни преследва на улицата. Пак пуска самобръсначката да бръмчи, докато изтъква достойнствата й – вежди-межди, всичко! Само за 25 лева!

Страхотна оферта, от която все пак не се възползваме, но се възползваме от офертата на гората към хижа Чумерна – слънчеви лъчи, дървета-мървета, всичко!

Онзи страшен момент, в който за човешката фигура пред теб има опасност да изчезне завинаги. Уж все още различаваш очертанията й, но по-скоро се заблуждаваш – мозъкът ти не търпи празнината и дорисува, това което му липсва.