Категория: пътеписи

Беласица е стръмничка планина, каза таксиметровия шофьор

Във Вселената има баланс, иначе няма да е честно. След изнурителното изкачване Беласица ни възнаграждава с невероятни пеизажи – в далечината облаците спускат дъждовна пелена над равнината, а слънчевите лъчи прозират през нея.

За предопределения избор между Курназа и Очилатия психар

Митко Курназа танцува кючек по средата на купето. Във всяка длан стиска по един тежък нож. Остриетата проблясват покрай главите на седналите пътници.

По дирите на свършилото време

Ето ни и нас – със сладолед в ръка, седим на панорамната площадка над село Гьоврен и наблюдаваме джамията и къщите под нас. В самото начало сме, а мисълта за дълго, изнурително вървене към свършващото време едновременно ни радва и ни смущава. Това пътуване никак няма да е лесно.

Великолепният Алиботуш

Винаги, когато посещавам Славянка планина, разказвам историята как преди 20 години така се залутахме по склоновете й, че се озовахме в Гърция и трябваше да се прибираме на автостоп. Уви, и този път Алиботуш остана недостижим.

Свинеебски халюцинации – краят на историята

Пердашим към изоставената хижа Планински извори. Не искаме да пердашим натам, но точно натам пердашим. И то със страх в сърцата. Има нещо в тази хижа, което ни кара да сме предпазливи. Нещо непонятно, първично, по-страшно от стихията в небето. И всички тайно се молим То да не е вътре. 

Мръсна история под полата на Ботев

В тази история има удивително широки пространства. Има и умопомрачително тесни пространства. Преминаването от едното в другото е физически болезнено. А чувството е както при щракването на капан.

Краткосрочни хоризонти по Е8 в Родопите или копнеж по следващата сянка

Ако ходиш дълго по трошен камък, накрая нещо в душата ти се натрошава. Пием ненаситно от студени родопски чешми, накисваме и после ги слепваме тия натрошени парчета душа. Чакаме ги да стегнат малко под дебела сянка и после излизаме на жегата да блъскаме по камъните.

Пътуване до Мумджидам и по-нататък или как се пие носталгична лимонада

От високоговорителите на джамията се лее молитва, по улицата минават мърляви божии чада, облечени в шуби.

„Накъде отивате?“ или за трагичната участ, която за малко да ги връхлети

Вървейки из планината, господин С. и господин В. въобще не подозират, че Съдбата им готви една много трагична участ. От тази участ ги спасява една, бих казал, съвсем обикновена и незначителна случайност, но всичко по реда си.

ХроноЛази

В тази история става дума за Времето и Пространството. Точката във Времето е 2010-та, а точката в Пространството – град Копривщица. И по точно – събора за народно творчество Копривщица 2010, който се провежда веднъж на 5 години и събира много гмуркачи във Времето – ХроноЛази. Тъй като ще пиша за изключително сложни неща, ще използвам нагледни материали. Ще бъда и максимално кратък, за да не ви отнемам от обедната почивка.

Благодаря на Българските държавни железници, за любезното съдействие в това пътуване.

И така…

Беглика Фест 2010 – едно от ОНЕЗИ неща

Напрежението нараствaше.

Изригна фойерверк, плъзна цветен дим, всички се наведохме да вдигнем рабичния дракон. Той изправи снага, отърси се като мокро куче, няколко от дървените подпори изпукаха и се счупиха. Заместиха ги ръце. Факлите по прешлените бяха запалени (както спортист пали олимпийски огън). И ето че чудовището се плъзна, оживя и започнаха да се случват някои от ОНЕЗИ неща – екзалтирана, разцепваща се тълпа, вибриращи крясъци, гласове на преследващи диджеридута, писъци, танци по тъмната трева, адреналинови пристъпи, призрачна светлина, стотици изопнати лица и пулсиращи ръце.