Пуснах ластика и скобникът изпляка. Уцелих я отзад по голия крак, малко над свивката на коляното. Подскочи като ужилена. – … Още

По бузите на Домакинята тръгват румени петна, от благодарност й се иска да му се хвърли на врата. Да го прегърне.

В тази наелектризирана ситуация успях да видя Паго бавно да прибира ръце зад гърба си, а музикантът да прикрива беззащитните струни на китарата си с длан.

Човек трудно може да спре мисли, които са плъзнали по меката плът на ужаса.

Опира длани о полупрозрачната ципа, опитва се да я избута. Рита с всички сили. Къде е процепът? Трябва да излезе. Трябва да диша. Трябва най-накрая да си поеме въздух…

Когато завършва гигантския скок над пояса от храсти, усеща един-два отровни шипа да се приплъзват от вътрешната страна на бедрото … Още

Намерих го в един стар бюфет. Седял е там цяла вечност и най-накрая дочака да бъде запален.
Бил е произведен във фабриката за кибрити в Костенец. Петдесет броя клечки, цена – 4 стотинки.

Разглеждам отражението си върху огледалната витрина зад бара. Бледа кожа, тъмни кръгове около очите и хематом на врата. Поне не ми тече кръв от носа. Изпъвам гръбнака си върху високия стол. Боли ме, но се радвам от мисълта, че след малко ще разкажа на бармана историята с рибата.