През Стенето или за двата вида гора

През два вида гора ходихме.

Първата гора – гората по склоновете на биосферния резерват Стенето, по горното течение на река Черни Осъм, Централен Балкан. Буков и смърчов пущинак, недокоснат от човека. Предварителното проучване вади кофти неща за това място – подхлъзнал се иманяр приключва житието си на дъното на сипей; завлечен от реката го намират след дни полужив в някаква кална дупка; хижарите настояват да не се минава, ако стеб има жена или дете… Пътеката (Черни Осъм – Нешковци – хижа Дерменка) е забранена за преминаване от 2017-та със заповед на директора на Паркова администрация, защото крие опасност за здравето и живота на туриста (иманяра). Сред мотивите са намалена проходимост, поради паднали дървета и изядена от пороите пътека по склоновете.

Обаче е страхотна пътека, ако времето и сезонът позволяват. Отървахме се само с едно кратко изгубване в дерето. Старата маркировка е поизтрита, но има и нова. Щеките са предимство. Падналите дървета са си паднали дървета. Но през короните на изправените преминава мека светлина, спуска се върху ниската, равна растителност, и някакво шумозаглушване се получава, усещането е за огромна, тиха зала, в която се чува как пращят клечките под обувките. Полегатите склонове ни възвисяват над каньона на реката, минаваме в подножието на високи отвесни скални стени. Най-тегав ни се стори последният участък – стръмното изкачване към хижа Дерменка. Гъсто обрасла серпентина, на места с много чуденки накъде да поемем, но с повишено внимание и това свършва.

На Дерменка масите са опънати под конец и наредени като за сватба – върху покривката има приветливи островчета с питиета, чинийки, чашки, всикчо. Нещо ще става тука, отвън член на ПСС-то разтяга акордеона с мръсни песнички. Загрява се за голяма веселба, добре е да се пръждосваме час по-скоро към Добрила.

Втората гора – гъстата гора от изправени покрай масите човешки тела на хижа Добрила. Провирам се внимателно със щеките покрай изтуканите „стволове“, оглеждам се с притеснение и опитвам да нацеля посоката към светлото прозорче на кухнята. Осветявам с челника различни лица – всички те крещят химна на България с потна и зачервена от алкохола кожа (отнякъде се чува „Я, туристи!“). Маркировка няма, често се губя, налага се да прекося буйните води на Дунавското хоро, аха да ме завлече нанякъде и да ме затрие. Наближава дванайсет, надеждата ми е в този вълшебен час на тезгяха пред кухненското прозорче да се материализира една гореща курбан чорба и чаша ракия. И…о, чудо! Наистина става така. Патриотичният бал приклюва, лека нощ деца, „героите“ са изморени, време е за малко тишина.

На сутрина – беж към връх Амбарица и връх Купена. Оттам директно надолу към Карлово през хижа Хубавец. В Карлово, върху масата под една гигантска райска ябълка се появяват ледени наливни бири. Последните 20 минути ходене до жп гарата ги прекосяваме с такси – да ни остане време за по още една ледена бира.