Вървим с Ели по улиците на София. Ели е щастлива, защото се държим за ръце, неделя следобед е, а тротоарите са посипани с жълти есенни листа. И аз съм щастлив заради всичко това. Обичаме да влизаме в книжарници. Понякога съм против да влизаме в книжарници, защото изхарчваме пари, с които обикновено не разполагаме, но така или иначе винаги влизаме. Ели казва, че няма да купуваме нищо, само ще разглеждаме. Стърчим пред рафта с детските книжки и разлистваме илюстрациите. Повечето книги на този рафт са просто съвършени.
Допива ни се кафе. Предлагам да намерим място, където правят добро кафе. Да го сравним с онова, което си приготвяме в къщи с кафеварката. Аз твърдя, че сутрин пием гадно кафе и че ни остват твърде малко дни живот, за да продължим по тоя начин. На ъгъла намираме перфектното място – хора са насядали отпред и държат в ръцете си красиви чаши. Хвърляме поглед на гиганстката хромирана машина, на която приготвят кафето и разбираме, че тук не се шегуват.
Отпиваме на малки глътки от картонени чашки и продължаваме да вървим безцелно. Ели отпива от моето кафе, аз отпивам от нейното – сравняваме бразилското и никарагуанското слънце. И двете са чудесни.
Измъкваме се от пряката и се озоваваме сред тълпата на шумен арт-базар. Зяпам сергиите, но просто не мога да фокусирам погледа си върху нещо конкретно. Ели може да вижда детайли по предмети, които според мен даже не се виждат с просто око. Спираме пред щанд с бонбони и локуми.
– Слаб ти е ангелът – казвам на Ели, докато подавам на продавача монети за едно захарно петле.
– Слаб ми е ангелът – казва тя, докато разопакова петлето.
Оглеждам се за Женя и Асен. Забелязвам Женя да се щура пред своите обеци и медальони от полимерна глина. Женя и Асен всъщност отдавна вече не са Женя и Асен, а Женя и Ангел. Аз обаче винаги казвам: „Хайде да се видим с Женя и Асен!“
– Къде ви е слънцето? – питам ги аз.
– Имахме, но сега вече няма – отговаря ми Женя. Ели схрусква парче от захарното петле и по сергията се посипват олигавени парченца, които веднага започват да се разтопяват по етикетите на изделията. Ангел започва да се суети и да спасява положението. Разказвам на Женя за неуспешните ми опити да се включва в групи, с които заедно да преживяваме интересни неща. Наскоро ми бяха отказали обучителен курс въпреки, според мен, хубавия ни разговор с професора, който го провеждаше.
– На петдесет съм и лека-полека всичко приключва – казвам аз.
– Можеш и сам – казва Женя.
– Не мога – казвам аз.
– Аз мога само сама – казва Женя и посочва картините си. Тя рисува лица, риби и дървета по начин, който никога не можеш да сбъркаш.
– При теб е друго – казвам аз.
Разказвам на Ели как преди години, когато се чувствах зле от всичко около мен, се молех на Женя и Асен да ме вземат с тях. Да правим обеци от полимерна глина и да пътуваме из арт-фестивалите в страната.
– Добре, че не се съгласихте тогава – смея се аз – Сега щях да мръзна по цял ден на сергии без слънце.
Наритвам няколко парченца от захарнато петле на Ели под щанда – да не се лепнат на обувката на някой минувач. Казвам й, че имам нужда от енергията на млади хора, но се страхувам, че ще стана вампир.
– Те няма да ти позволят да го направиш – казва ми Ели.
Някой от тълпата грубо ме бута отзад и аз леко залитам. Обръщам глава и попадам на поглед на човек, от който ми става ясно, че съм застанал на пътя му.
– А как сте със смисъла? – питам Женя и Ангел. Ангел нищо не казва. Женя ми посочва картините си.
– Вземи си котарак – казвам аз – Ще имаш още смисъл.
Женя вдига ръце пред гърдите си и понечва да каже нещо, но телефонът й започва да звъни. На дисплея се изписва „Маймуната“.
– Ето го и Асен – казва тя и ми връчва телефона си.
Асен току-що се е събудил и се опитва да навакса темпото на моето говорене. Гледал тълпата през прозореца и не искал да излиза. За него навън е прекалено топло и цялата тази навалица също е прекалена. Добре, казвам му аз, ще мина да те видя през зимата. Но да знаеш, че повечето хора по улиците отвътре нещо ги гризе, но не пречи да се държат нормално в слънчев ден като този.
– Знам – казва Асен.
Връщам телефона на Женя и тя започва разговор с Асен. С Ели решаваме, че е най-добрият момент да си тръгнем.
nagrevatel.blog 