Язовир Голям Беглик е чудесно място. Случи се така, че го посетих заради Беглика Фест 2008 и 2009. Това май е и най-основната причина този фестивал да съществува – да накара хората да се качат до един родопски язовир. Втората основна причина е да потворят малко сред природата, да избухнат с нещо креативно – атмосферата предразполага някак си. Много творчески енергии се вплитат там за няколко дена и могат да накарат и „най-бездарния“ човечец да събере два клона, да ги омотае с връвчица и плахо да покаже творението си на Света.
Има си ги вибрациите на Беглика Фест и не пръскат само от диджиридутата. Опънах си чувала до две дървета край брега, от които висеше самотен хамак, изплетен от сезал. След няколко дена разбрах, че е правен от Дидо и Пепи – демек преди да си тръгнат от мястото, те по някакъв начин бяха вдлъбнали пространството, че да може като пластмасово топче да се завъртя и хлътна в него.
Така и стана. Напипах вълшебното кълбо сезал, което ме изведе от ърбън лабиринта и „избухнах“ с една паяжина и голям, сребрист паяк (от фолио и клечки). По-дългосрочния ми план бе, когато отвратен извърна лицето си от урбанистичния свят и се наложи да оцелявам с голи ръце край бреговете, заблудени щуки да се оплитат в паяжината, от които да си варя супа.
После се появи Пепи и със сезал опънахме между два ствола рамка на картина, която кръстихме „Клони и вода“. С други думи, без да натрапваме субективните си представи, заградихме в правоъгълник част от реалния пейзаж. Когато погледнеше човек през рамката, виждаше наистина само клони и вода т.е. чистия, натурален „рисунък“ от язовир Голям Беглик.
Останалите творби са плод на любезното съдействие на една борова кора, динята, която добри хора ми завещаха и уъркшопа по изработване на маски.
nagrevatel.blog 