Ето каква бе идеята: на 21-ви декември 2012 г. да се разходим по улиците на София и да заснемем това забележително събитие – Краят На Света. Както се оказа календарът на маите свърши, но светът не. Аз обаче цял ден скиторих по улиците с надеждата да видя как хората приемат загубата на света. Да ви кажа на никой не му мигна окото 😉
Снимахме трима души, всеки независимо един от друг. Събрахме мат’риала и последва един видео монтаж… чак до август 2013-та :). Всъщност цялата тази работа я позарязахме и решихме повече да не говорим за нея, все едно не е била. Да, ама аз нямаше какво да правя по това време и седнах та понамонтирах малко. Открих, че вече не притежавам кадрите на другите хора в този изключително глупав проект, но въобще не ми се искаше пак да повдигам темата пред тях. И без това вече не мислех, че правим нещо кой знае какво, ами я по-добре да се поупражнявам във видео монтажа. Както и да е, казах си аз, ще направя филмче с каквото аз съм снимал и повече няма да отделям време на този изключително слаб Край На Света. Ето го:
Аууу…страхотно е! Аз също съм там, чакайки краят на света. 🙂
Аз стигнах до извода, че Краят на света е индивидуален, самотнически спорт. Началото не си го избираме, но края…и още как! 🙂 Не стигнах сам до този извод де…копирах го от един кунг-фу филм 🙂